Отдавна смятам, че гаджето ми от пет години (или осем, в зависимост от това как ги броиш) е човекът на мечтите ми. Но понякога се чудя дали можем да сме заедно завинаги. Не се съмнявам, че го обичам с цялото си сърце. И все пак се чудя дали ще успеем като двойка в дългосрочен план, просто защото се случват много неща, колкото и да се обичате един друг и защото връзките са трудна работа.

Нашата любов е страстна. Ние сме най-добри приятели и доверени. Ние сме едни от най-големите привърженици и най-верни фенове един на друг. Ние обожаваме тялото и умът на другия. Ние се съобразяваме с надеждите и мечтите на другия. Сексът е невероятен, интимността несравнима и връзката, която стои зад нея, е забележително силна.

Но когато се караме, нещата стават грозни бързо и ставаме абсолютно луди.

Той казва най-обидните неща и аз го му го позволявам. Искрено се наслаждавам, когато го гледам да пада все по-ниско и по-ниско, като очаквам колко далеч ще отиде всеки път. Всъщност е коварно, колко ми харесва да го виждам да пада в дупката.

Той може да е мръсен. Той може да бъде безмилостен. Той може да е шибан задник.

Но и аз мога.

Научила съм всички предупредителни знаци. Виждам всяка битка, която се приближава от където и да се крие в покрайнините на нашия живот заедно, набира скорост и легитимност, докато накрая се задейства от някакъв малък коментар, нежелан израз на лицето или погрешно тълкувано поведение.

Щом влезем в него, никой от нас не е готов да го пусне. Ние крещим един на друг и се следваме из всички стаи на апартамента си, конкурирайки се да се нараним един друг, обидите, ескалиращи с жестокост, дълго след като чувствителността излезе от стаята. Въоръжени с интимно познаване на най-дълбоките тайни, уязвимости и несигурност, ние затъваме все по-дълбоко.

Аз съм упорит като дявол, винаги казва той. И е прав.

Възможно ли е взаимното предизвикване да бъде това, което ни държи заедно? И ако е така, това толкова лошо нещо ли е?

Хората са сложни същества – понякога прекрасни, понякога непоносими. Ако искате трайна любов , не трябва ли да сте твърде упорити, да не се отказвате, когато се появява най-ужасната версия на вашия партньор? Не трябва ли да бъдете твърде упорити, за да не се влюбите в някого, независимо от това колко е привлекателен? Не трябва ли да бъдете твърде упорити, за да не вярвате, че има по-добър вариант? Това, че връзката ви струва да се задържи, независимо от най-мрачните ви моменти като двойка?

Упоритостта е мощна сила.

Знам, че гаджето ми няма да се промени. Знам, че понякога ще бъде невъзможно да се разбираме. Че той ще продължи да бъде пълен задник понякога, когато е преуморен или се занимава с проблемите на бившата си жена.

И ще продължа да се спирам, когато той се държи по начин, който не ми харесва, като се преструвам, че смятам, че е загуба на време, за да отговоря на обвиненията му или да се справя с него като цяло. Аз ще продължа да бъда бушуваща кучка, когато се чувствам атакувана. Аз ще продължа да се дразня на ахилесовата му пета, преди да се оттегля зад моята маска, скрита зад ледената ми, непоносимо претенциозна външност.

Гняв. Обида. Травма. Извинението. Нашият модел е толкова проницаем.

Понякога може да изглежда, че не искаме да сме заедно. Като че не можем да се изправим един срещу друг. Като че имаме намерение да се правим взаимно нещастни.

И двамата сме много упорити и продължаваме да опитваме да поправяме нещата и да продължаваме да растем заедно .

Настойчивостта е нашето лепило. То ни обединява и това е причината да съм толкова убедена, че сме способни да бъдем заедно завинаги.