Заедно с прилива на слънчева светлина и растителна сила, пролетта изисква ресурс от човешкия организъм за приспособяване към повишената динамика на живота. В съвременното общество точно този ресурс често не е налице и тогава ставаме свидетели на т. нар.„пролетна умора”. Но самата природа отново дава натурално лекарство под формата на пресни храни – както култивирани, така и диворастящи. Нека да се спрем на няколко такива „шедьоври”…

1. Коприва. Особено богата на белтъчни съставки, антиоксиданти, каротин и различни минерали (калий, калций, магнезий, желязо и т.н.). Повдига общия тонус и имунитета, цери анемични хора и тези със ставни проблеми, стимулира млечната секреция при кърмачките. Може да се яде по малко и сурова, грижливо претрита или смляна, заедно с други зеленчуци и маслени ядки; сготвянето ѝ също търпи съчетания със сезонни храни, зърнени и бобови продукти. Сега времето е подходящо да се запасим с млади стръкчета, като ги изсушим и после цяла година да ги прибавяме към подправки, супи и каши!

2. Глухарче. Цветовете му са вкусни и много полезни – съдържат аминокиселини, витамини, минерали и ценният „фитохимикал” лутеин – той предпазва сърдечносъдовата система, кръвните клетки и очите от увреждания. В този сезон глухарчетата могат да заместят цветния пчелен прашец, ако се ядат по десетина на ден. Могат да се добавят към салата или друго ястие. Листата са по-горчиви, но вървят добре с изобилие от други пролетни зеленчуци. Именно листата на глухарчето имат свойството да пречистват черния дроб и жлъчката, да подобряват обмяната на веществата, включително при затлъстяване и диабет. И не на последно място, те са извор на биоелементи като калций, магнезий и цинк, които участват в повечето важни процеси в организма, включително нервни процеси, кръвообращение и изграждане на костите, ставите и зъбите.

3. Маруля. Съдържа по-малко витамини, микроелементи и антиоксиданти от повечето си диворастящи „конкуренти”, но това се компенсира от по-големите количества, които можем да консумираме от нея. Също така няма как да не споменем и превъзходния й вкус, който е много добра основа на повечето пролетни салати. Марулята освежава и успокоява едновременно (още Авицена я е препоръчвал при безсъние), помага на жлъчната секреция, на функцията на червените кръвни плочки (тромбоцитите), благодарение на съдържанието на витамин К, също подобрява и зрението. Ако не понасяте относително грубата й целулоза, консумирайте я под формата на сок заедно с други зеленчуци, например моркови и червено цвекло.

4. Рукола. Незаслужено подценявана, но все по-известна, тази „принцеса” на преходните сезони е незаменима, леко пикантна добавка към салатите. Руколата може да се прибавя и към други ястия, но не е желателно да се вари, тъй като тогава полезните й свойства рязко намаляват. Подобно на другите продукти от семейство Зелеви, но по-силно от тях, тя защитава организма от отрови – независимо дали са приети отвън или образувани от организма (например разпадните продукти от естрогените, които се свързват с туморните предразположения). Това става благодарение на т.нар. гликосинолати, които също така снижават щитовидната функция, което е много полезно за страдащите от базедова болест или друго подобно състояние, но следва да се има предвид като ограничение на количествата, ако се касае за проблеми с намалена секреция на тиреоидните хормони.

5. Магданоз. Едновременно храна, подправка и лекарство! Използвайте листата за свежа консумация, а дръжките, както и корените, за супи. Магданозът има свойството да пречиства бъбреците и пикочните пътища (особено в съчетание с копър), тонизира нервната и имунната системи, подобрява и зрението. Все пак не прекалявайте с количествата – не се препоръчват повече от 50-60 грама суров магданоз (примерно една двойна шепа) на ядене. За бременните или кърмещи жени това количество следва да се намали рязко!

6. Череши. Едни от най-ранните пълноценни плодове; особено ако са качествени, те спомагат за пречистването на черния дроб и отделителните пътища, за отводняването при отоци и напълняване, за предпазването на кръвоносните съдове и очите (особено сортовете с по-тъмен цвят). Най-добре е да се консумират на гладно или поне 20 минути преди другата храна. Яденето им за десерт, особено ако се комбинират с концентрирани захари, може да предизвика ферментативни храносмилателни разстройства.

7. Кълнове. Не само земята сега е „жадна” за тях, те са и много полезни точно в този (относително беден откъм съставки) сезон за човека! Използвайте семена от лимец, слънчоглед, броколи, леща и други налични, за предпочитане биологично отгледани. В процеса на покълването се синтезират ензими, увеличават се многократно основните витамини, а минералите и аминокиселините стават по-лесно усвоими. Следователно е полезно поне веднъж на ден да имате на трапезата си примерно по 2 супени лъжици от тях. Полезни са и пониците, които следват процеса на покълването. Те всъщност представляват млади зелени растения, получавани включително от житни растения (предлагат се и в готов вид на прах или като концентрат от сокове). А съчетаването на разнообразни питомни и диворастящи зелени храни с кълнове е една изключително ценна услуга, която може да направите на себе си и своите близки през този прекрасен сезон!

Автор: Д-р Димитър Пашкулев

Източник: https://vitarama.bg