Според будистката философия времето ни дадено за живот в човешко тяло е определено още при самото раждане. Казват, че не може да се удължи, но може да се съкрати. Отначало си мислех, че става въпрос за години, естествено нали така си измерваме времето – секунди, минути, часове, дни ….. години. И е предопределено до каква възраст можеш да доживееш, демек. Но като се замисля по-дълбоко, това времето дето го измерваме така е пълна измислица и то скорошна. В Индия например повечето хора не знаят на колко години са, като ги питаш си измислят нещо приблизително.

Сетих се, че и България няколко поколения преди нас, да речем на пра-пра бабите, по скоро са могли да кажат колко лета са минали или колко слънца са сменили от колкото на колко години са. Запасът живот с който идваме не са години, нито месеци, нито дни … запасът е дихания. Всичко започва с първият дъх и свършва с последният и колкото си подишал между двата, толкова. Ражда се бебе – вдъхва живот, умира старец – издъхва… Изобщо дишането е особено нещо, доста хора вярват, че има връзка между дъх и дух.

Ако се замислите, всички същества на планетата (освен аеробните) дишат един и същи въздух. Диханията са невидима нишка, която ни свързва, а толкова е лесно да забравим за него. Интересното на дишането, че е единствената функция на тялото която е спонтанна и в същото време можем да контролираме. Ще ви засипя с малко текст за размисъл, а във втората част с по-конкретна информация за връзката между брой вдишвания за минута и състоянието на съзнанието.

Разгънати, дробовете ни, както знаете са най-големият орган в тялото. Могат да са с малък капацитет, около 300 куб. см до 1100, 1800 куб. см. Обикновено са между 500 и 700 куб.см. Забравяме, че кръвта е по-тежка от въздухът и нейното оксидиране, всъщност се случва в долната част на дробовете. Так ,че ако сме свикнали да дишаме с горната част и повърхностно, то кръвта ни страда от липса а кислород и това води до постоянни сривове на енергията и умора. Дъхът трябва да достигне най-долната част на дробовете.

Ако дишаме повърхностно, ставаме лесно раздразнителни и избухливи. Повърхностното дишане ни прави повърхностни. Ако дишането е дълбоко и ние сме дълбоки. Силата ни на депресия и експресия зависи от честота ни на дишане. Ако не дишаме достатъчно дълбоко, ще бъдем депресирани и обратното дълбокото дишане ни позволява да се изразим.

Когато дишаме накъсо, сме нетърпеливи, скъсяваме си живота. Дългите и дълбоки вдишвания ни позволяват да разберем кои сме всъщност. Казват, че гневът, възбудата, страхът, изобщо силните емоции учестяват дишането, съответно го правят и по-плитко, т.е свиват времето ни, убиват ни. Всяка от тези емоции може да се стабилизира с волево забавяне на дишането. Дишаме ли бавно, ще живеем дълго, няма да си изхабим запасите бързо.

Бог ни е вдъхнал живот, а ние едвам дишаме. Как да се надяваме на дълбочина в живота си, като дори не можем да достигнем капацитета на собственият си дъх?

Ако кръвта ни не получава достатъчно кислород, тя не може да снабди останалите органи с нужното им количество и така цялото тяло страда. Нуждаем се от около 21% кислород в кръвта, а обикновено достигаме 17 – 18%. Повечето органи могат да работят горе долу нормално с това количество, но не и мозъкът, нужни са му между 18 – 21% кислород. Какво за Бога можем да постигнем в живота, ако дори не можем а дишаме достатъчно дълбоко, за да си осигурим нужният процент кислород в кръвта. Трябва да дишаме от корема, от пъпа, не просто с диафрагмата.

Когато имаме плитък дъх, всякакви проблеми ни съпътстват. Никотинът, кофеинът, захарта … всички тези наркотици са заради плиткото дишане. Всички, които са пристрастени към сладкото дишат плитко. ако дишате достатъчно дълбоко, няма да имате този проблем За да се събуди, за да се успокои, за да е щастливо, тялото има нужда от кислород, а ние му набутване цигари, кафета, шоколади т.н.

Как се отразява вашето дишане на другите?

Целият ви живот може да се проектира в четири секунди: две секунди да вдишате и две да издишате. Вие ще бъдете опознат за 4 секунди. За времето за което отнема двама човека да вдишат и издишат, те вече се познават, разбрали са кой – кой и какъв е, на онова базово ирационално ниво.

Силата на характера ви не се определя от мускулите или физическа черти изобщо. Силата на присъствието ви и характера се базира на това колко дълбоко дишате. Силата с която привличате е правопропорционална на дължината на вашите вдишвания. Колко сте привлекателни и атрактивни, не е базирано на това колко грим носите, на дрехите, бижутата дори не е на ораторските ви способности и интелект. Това, което ви прави привлекателни е колко бавно и продължително дишате. Вашето психе влияе на психето на другият човек, а живителната енергия се измерва с дължината и дълбочината на дъха. Хората с повече енергия притеглят към себе си.

Погледната от високо, цялата вселена е само една персона, няма двама човека. Има само една връзка от Божи дъх (Животворящ дъх), която идва от мен към теб, към теб, към теб ….. Когато тази връзка се прекъсне – изчезваш. Всички сме като топчетата на броеница , свързани с една и съща нишка.

Източник: http://evolife.bg