„Да, понякога наистина не си струва да се бориш за любовта.

Как така? Питаш се ти, докато през ума ти преминават всички ви хубави моменти като на лента. „Най-доброто от…“, но най-хубавото все още липсва. Първата целувка. Първата среща. Първия път, в който правите любов. Всички тези моменти още ги няма на лентата. Но те са толкова изкушаващо близо. Ако продължиш да се бориш, може би ще си случат. Ако издържиш още малко, всичко ще се нареди…

Как така такава любов не си струва жертвите? Не ти се струва редно да спреш дотук. Все пак едно си научила като дете, а и като вече пораснала жена – нищо хубаво в този живот не се случва без борба. И няма да има значение, ако се провалиш, важното е, че си опитала.

Тогава защо някой ще ти казва, че е по-добре да се откажеш, преди същинската любов да е започнала? Няма никаква логика, нали?

Но има един вид любов, която не си струва борбата, не си струва жертвите.

Искам да отместиш поглед от човека, в който си влюбена. Насочи погледа си само няколко сантиметра встрани от него и ще видиш, че ръката му е обвита около…

Някого.

Тази, другата, не се е появила току-така. Тя не го е хипнотизирала, изнудвала или принудила, за да избере нея. Тя е там с причина, тя е там, защото човекът, когото ти обичаш, иска тя да е там, до него.

Дай си време да го осъзнаеш. Дай си колкото е необходимо. По-добре да го разбереш, отколкото да се готвиш за война, защото в такава война нищо не може да бъде спечелено. Войната е приключила, без да е отекнал нито един изстрел, просто трябва да приемеш реалността.

Да. Боли. Страшно боли, защото са ти казвали, че упоритостта и усилията се отплащат, че сърцата на хората могат да бъдат „спечелени“, че любовта понякога е бойно поле. Трудно е да приемеш, че понякога е безсмислено да се борим за любовта си. Трудно е да приемеш, че той е избрал нея, въпреки че толкова дълго си искала да го спечелиш.

Но няма смисъл. Остави оръжията. Отстъпи.

Този човек, когото ти обичаш, не те обича. Не и по начина, по който ти се иска. Не и по начина, от който се нуждаеш. Ако беше така, той щеше да е тук, до теб.

Но той не е, защото така е избрал.

Дай му това право.

Ако го обичаш, дай му правото да постъпи точно така, както иска.“

Катя Барт