Всичко се случи лавинообразно след уволнението на легендарния холивудски продуцент и носител на няколко Оскара Харви Уайнстий от ръководството на собственото му филмово студио. Той е обвинен, че е тормозил сексуално млади актриси, които искали да получат роли в киното. „Ню Йорк Таймс“ твърди, че в последните 25 години Уайнстийн е постигнал извънсъдебно споразумение по такива обвинения с поне 8 жени. Американската академия за филмово изкуство и БАФТА го изключиха от редиците си. Съпругата му обяви, че се развежда.
Скандалът набра мощ с включването на известни имена като Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу, Ашли Джъд, Кара Делевин, които разкриха, че също са били тормозени от продуцента с неприлични предложения и нежелани докосвания.
И независимо какво ще се случи в Холивуд, историята с Уайнстийн провокира кампания за съпричастност към жените, жертви на сексуално насилие. Първо актрисата Алиса Милано призова в Туитър всички, пострадали по подобен начин, да разкажат историите си с хаштаг #MeToo, за да получи светът поне бегла представа от размера на бедствието.
И заваляха статуси в социалните мрежи.
Екхибицонисти в парка, груби подвиквания по улиците, „неволни“ опипвания в метрото, докосвания от преподаватели, неприлични предложения от началници, брутални изнасилвания от съпрузи, гаджета, роднини и непознати мъже – сексуалните посегателства са толкова много, толкова разнообразни и толкова често срещани, че са се маскирали като нещо нормално.
Но големият проблем, който се разкри с историите, започнали да изскачат една след друга на бял свят, е отсрещната реакция.
Фейсбук и Туитър се напълниха с ехидни реплики, саркастични подмятания и откровено сексистки забележки.
„Хайде, хайде, кой знае как са го предизвикали… Те си го просят… С тези поли и деколтета… Ами тя защо се е съгласила да отиде у тях… Като е пияна, какво очаква… Много важно, хванал я за задника, че това е комплимент!“
Ами не, не е комплимент! Това е сексуален тормоз парекселанс. И точно заради подобно отношение не знаете за тези жени. Дъщерите ви не споделят, че някой от горния клас ги е ощипал похотливо. Съпругите ви мълчат, че шефът им е подвикнал: „Казах ти да си носиш циците, като идваш на работа!“ Сестрите ви се срамуват да разкажат как съседът в асаньора ги натиска. Защото им вменявате вина!
У нас е норма да шляпнеш секретарката си по задника, щом си позволява да го разхожда пред теб. А ако се обади, редовно чува, че „си го е изпросила“. Като е станала секретарка, като е приела да остане след края на работния ден, като си е позволила да си облече тясна пола. Масово българските жени – жертви на всякакъв вид насилие – се чувстват боклуци, чувстват се виновни, вместо да се чувстват гневни.
Преди малко с един познат разсъждавахме как някакъв младеж се е възползвал от пийналата си приятелка, за да извърши нежелан полов акт, което според всяко законодателство на запад от Турция е изнасилване. „Е, добре де, ама тя също има някакъв процент вина, щом е тръгнала пияна с него, това е предизвикателство“, настояваше той.
Ако се бях почувствала предизвикана (макар и не сексуално) от този разговор и бях прибегнала до физическо и вербално насилие, как ли щяхме да си разделим процентно вината?
Жертвата на сексуално посегателство няма вина. Вината е изцяло на невъзпитания, невъздържан самозабравил се подлец, който се възползва от силата и пола си, от нейната слабост, от положението си и обстоятелствата, за да задоволи нагона си.
#MeToo отказвам да нося вина.
Източник: https://www.jenatadnes.com
