Когато създателите на психотерапията започват да практикуват вече признатия за стандартен подход в психологията преди повече от 100 години, се е приемало за норма клиентите да посещават психотерапевта си в продължение на дълги години, често по няколко пъти на седмица, без да са си поставили ясно дефинирани цели за психичното си здраве.

Практикуващите психотерапия са се стремели към постигането на значителна промяна в клиентите си, но са вярвали, че подобна трансформация е малко вероятна, тъй като на хората им е определено да продължават да живеят живот, определян от индивидуалния им характер и доминиран от техните емоции и неврози. Тези терапевти са искали да присъстват, когато клиентите им са започвали да изживяват моменти на внезапна яснота – да им помагат в процеса на осъзнаване на самите себе си.

Терапията тогава се е приемала за безвредна и полезна, притежаваща почти безкраен характер (продължаваща неопределен период от време). Терапевтите са вярвали, че терапията представлява най-важният аспект от живота на клиента им.
Възходът на краткотрайната психотерапия

Преди около 40 години обаче гледната точка на класическите психотерапевти остава на заден план. Причината за това е пристигането на нова вълна терапевти, които осъзнават, че само няколко (понякога дори само една) сесии са необходими за постигане на промяна. С помощта на сравнително малък брой добре подбрани думи, позитивна позиция и оптимистичен набор от нагласи те демонстрират, че не е необходимо терапията да бъде безкраен процес, за да бъде ефективна.

Новото поколение психотерапевти предпочитат прагматичния метод, изискващ минимална интервенция, и се отказват от идеята за “лек” за психичните разстройства. Те разглеждат психологичната промяна като неизбежна и приемат, че голяма част от измененията ще се случат след приключването на терапията.

Те поддържат идеята, че психотерапията може да приеме ролята на катализатор, който клиентът вгражда в начина си на мислене и действията си, за да промени своето бъдеще. Новото поколение психотерапевти осъзнават, че някои психологични подходи – особено тези, които изискват от клиента да изживява отново и отново травматични събития по време на сесиите – могат да бъдат вредни.

Имайки предвид всичко казано за този тип психотерапевти досега, може да се направи заключението, че психотерапията представлява лош бизнес модел – практикуващите специалисти непрекъснато губят клиенти, тъй като им помагат да водят здравословен начин на живот по възможно най-бързия и ефективен начин. Така че е разбираемо защо някои психотерапевти предпочитат по-дългосрочните терапии, които предоставят стабилен приток на доходи, и също така е лесно обяснимо защо част от тях се изказват критично за краткосрочния подход. Въпреки това редица изследвания показват колко резултатна може да бъде кратката терапия за широк спектър от емоционални и поведенчески проблеми – от депресия до зависимост.
Структурирана интермитентна терапия

През последните 10 години нов вид терапия – структурирана интермитентна терапия – започва да набира популярност сред практикуващите специалисти. Този метод представлява златната среда. Според този модел на действие на терапевта клиентът идва за няколко първоначални сесии, които могат да бъдат една, две, шест или десет. След приключването на интермитентната терапия клиентът посещава терапевта си за допълнителни сесии, когато почувства нужда от това. Тези посещения могат да са ежемесечни, шест пъти на година или ежегодни. Клиентът решава колко често да се вижда с психотерапевта си и упражнява контрол върху собствената си терапия вместо да следва стандартните препоръки за това колко точно сесии са необходими за постигане на промяна и разрешаване на проблемите.

Интермитентната терапия е прагматичен начин за управляване на очакванията на клиента и терапевта. Тя е ориентирана към прогрес вместо към лек (въпреки че значителна трансформация се случва) и предлага гъвкава и широка гама от методологии и възможности за лечение.

Терапевтите, поддръжници на интермитентна терапия, виждат себе си като колаборатори, работещи заедно с клиента, и често го обучават относно същността на когнитивните процеси, за да може той/тя да бъде по-добре информиран/а относно своите проблеми и евентуалните решения. Както психотерапевтите, които предпочитат кратките терапии, интермитентните специалисти се фокусират върху силните страни и успехи на клиентите си, едновременно с това учейки посетителите на терапия, че трудностите са преодолими. Практикуващите интермитентна терапия дефинират ясно и бързо проблема, като същевременно го разграничат от клиента колкото се може по-бързо, като говорят за психичните разстройства в трето лице – “Как въздейства депресията на действията ти?”.

Осигурявайки услугите си за неопределен период от време, за да може клиентите да се чувстват подкрепяни и по-добре разбрани, терапевтите вземат предвид преходната природа на човешката същност, зависеща от всекидневните преживявания.

Сесиите, които се провеждат в днешно време, са значително по-дълги от тези на първоначалните психотерапевти. В началото 50-минутните сесии са били стандартни, докато сега повечето психотерапевти отделят около 75 минути на клиент. Смята се, че по-дългите сесиите спомагат за по-качествено обсъждане на проблематичните аспекти от мисленето и поведението на посещаващите терапия. Разбира се, всеки професионалист определя сам продължителността на своите сесии, така че споменатите тук примери вероятно не важат за всички практики.

Редактор: Нора Маркова
Източник: https://psychology.framar.bg