Сигурно си чувала приказката, че за да можеш да обичаш друг човек, първо е необходимо да обичаш себе си. Много от нас имат добро самочувствие, но не и особено дълбока любов към себе си. Вероятно се радваш на своите дарби и таланти, както и на дните, в които косата ти стои добре, но способна ли си да се обичаш, дори когато си изправена пред изпитание? Можеш ли да се обичаш, когато пробваш нещо абсолютно ново? А когато някой те отхвърля? Или когато спориш с някого? Можеш ли да се обичаш, дори когато забелязваш, че остаряваш?

“Аз не се харесвам. Всъщност съм лудо влюбена в себе си!” – Мей Уест

Много от нас, било то и притежателки на добро самочувствие, не се грижат достатъчно добре за себе си. Нека поясним – добрата грижа за себе си всъщност би включвала достатъчно сън, здравословно хранене, подходящ спорт и поемане на достатъчно количество вода. Но на много от нас вероятно се случва да се храним здравословно, а в същото време да си позволяваме прекалено количество вино, само за да правим компания на околните. Само че ако наистина обичахме себе си, бихме се съобразили с нуждите на собственото си тяло и нямаше да поставяме това другите да ни възприемат за “готини” на първо място. Тогава бихме уважавали собственото си тяло, вместо да му причиняваме ужасен махмурлук и щяхме да знаем, че добруването ни е по-важно от мнението на другите.

“Любовта към себе си е безусловната любов и уважение, които изпитваш към себе си, и те са толкова дълбоки, толкова стабилни и непоколебими, че избираш единствено ситуации и връзки, които отразяват същата безусловна любов и уважение – включително връзката със себе си.” – Кристин Арайло

Колко по-различен би бил моят живот ако бях лудо влюбена в себе си? Ако нямах търпение да споделя себе си с другите хора? И то с правилните хора, които са подходящи за мен! Често се е случвало да давам любов, подкрепа, пари, внимание и енергия на хора, организации и неща, които просто не са били за мен. Опитвах се да се впиша насила. Любовта към себе си включва и търпение, така че да позволиш на нещата да се случат в своето подходящо време или пък да не се случат изобщо. Понякога ще има и такива приятели, които искат да обичат само малка част от нас и когато ние наистина обичаме себе си, за нас това не е проблем. Любовта към себе си ти дава свободата да позволиш на хората около теб да бъдат такива, каквито са в действителност, без манипулации, предположения или очаквания. И, да, това не е лесно!

“Сравняването на себе си с някой друг е акт на насилие спрямо себе си.” – Янла Ванзант

Любовта към себе си изисква вяра. Иска се търпение и сила, за да изчакаш докато нещото, което искаш, се появи. Иска се знаене, че ако си вярна на себе си, един ден това, което искаш, ще се появи и ще ти носи много радост.

И тук има нещо много важно – да усещаш кое ти носи радост. Когато се обичаш, можеш да усетиш кога нещо е правилното за теб и изпитваш радост от него. И в същото време е необходима смелост, за да можеш да благословиш интервюто, което не е минало успешно, или бляскавото парти, за което всички твои приятели са получили покана, но не и ти. Изисква се смелост, за да знаеш, че животът се случва точно така, както би трябвало.

“Това всъщност не е отхвърляне, а подбиране.” – Робърт Нотър

Веднъж един мъдър човек ми каза: “Обичам себе си толкова, колкото обичам своя любим.” Интересен възглед. Всъщност аз познавам себе си по-добре, отколкото всеки друг ме познава. Събрала съм тонове информация за себе си. Не всичко от тази информация е много позитивно – все пак аз съм със себе си през цялото време, няма къде да избягам. Смятам, че да обичам себе си колкото се може повече, всъщност е практично и забавно. Но просто е нещо ново. Не съм израснала с тази концепция. Надявам се, че за бъдещите поколения любовта към себе си ще е нещо нормално.

Може би любовта към себе си се случва подобно на начина, по който се влюбваме в друг човек. Първо го опознаваш и намираш малки парченца сходство. “Уау! Харесва ми каква музика слуша! Харесва ми, че винаги знае какво да каже! Харесва ми, че подбира дрехите си внимателно!”. И така един ден просто осъзнаваш как всички тези неща, които харесваш, неусетно са се превърнали в любов. Така можем да се влюбим и в себе си, ако си отделим време да се опознаем и да прозрем колко удивителни сме всъщност.

Превод и адаптация от материала на Патрисия Бийсен от rebellesociety.com

Източник: http://zdravaistoria.com