Повечето хора имат една доминираща жлеза и 1-2 жлези с второстепенно действие, които оказват видим ефект, а така също 1-2 рецесивни жлези. При вторична позиция на жлезата се установяват само някои аспекти на типа.

На седемте ендокринни жлези отговарят 7 биотипа. Мъжете и жените имат различни полови жлези – различават се женски полов тип и мъжки полов тип. Рядко се срещат хора с 4-5 доминантни жлези и ясно изразена чернодробна функция – това е балансираният тип. Всеки от тези биотипове има предимства и недостатъци и всички те са запазени от еволюцията.

Полов тип

Половият тип е сексуално привлекателен и чувствен. При мъжете високата концентрация на мъжки полови хормони подчертава половите характеристики – типичната триъгълна форма на гръдния кош, окосмяване на тялото и ранно оплешивяване от мъжки тип. При жените високата концентрация на полови хормони подчертава женските полови характеристики – фигура с форма на пясъчен часовник или големи гърди и тесни бедра или малки гърди и широки бедра. Половият тип има силна сексуална ориентация и силен интерес към секса. Половият тип вероятно е еволюирал в региони с висока детска смъртност.

Панкреатичен тип

Панкреатичният тип често е с наднормено тегло, социален и весел. Високата концентрация на инсулин повишава депозирането на енергия в мастните клетки, което е причина за окръглено лице и хронично затлъстяване; 30% от тези хора са с наднормено тегло още от училищна възраст. Високото ниво на инсулина е причина за повишен глад и компулсивно хранене. Интересът на хората от панкреатичния тип е насочен към приготвянето на храната, яденето и диетите. Когато нивото на кръвната захар е високо (след хранене), тези хора са щастливи, но когато е ниско те стават мудни и се депресират. При подходящ начин на живот панкреатичният тип може да контролира последиците от затлъстяването. Този тип вероятно се е развил в региони с ниска околна температура и има предимство при условия на глад.

Надбъбречен тип

Надбъбречният тип е силен, атлетичен и спокоен. Високите нива на надбъбречните хормони адреналин и кортизол са свързани с квадратни челюсти и жилави мускули, които са много стегнати, непластични. Размерът на мускулите може да е малък или голям – но това, което има значение, е мускулният тонус. Високата концентрация на надбъбречните хормони води до повишение на артериалното налягане, те дават висока енергия и издръжливост при продължително равномерно натоварване. Надбъбречният тип обича спорта, физическата активност и пътуванията. Този тип вероятно е възникнал при висока надморска височина и сурови условия, където са обичайни лишенията и трудностите.

Тимусен тип

Тимусният тип е висок, емоционално чувствителен и креативен. Тимусът, заедно с растежния хормон, отговаря издължаването на костите при растежа им, като оформя дълги крайници и лице. Тимусните хормони засилват устойчивостта на имунната система срещу болести и често водят до алергии. Активната дейност на тимуса се забавя след пубертета. Имунната система и силно свързана с емоционалните състояния и тимусният тип е силно чувствителен към любовта и мъката. Тези хора силно обичат и изпадат в силни депресии. Те са изключително креативни и артистични. Тимусният тип вероятно се е развил в области, където има нужда повишена устойчивост срещу болести (например саваната).

Тиреоиден тип

Тиреоидният тип е слаб, висок и ментален. Щитовидният хормон тироксин е отговорен за създаването на стройно тяло, а калцитонинът е отговорен за изграждането на малки здрави кости. Тироксинът ускорява метаболизма, повишава пулса и понижава артериалното налягане, стимулира нервното развитие. Хората от този тип са нервни, свръхчувствителни и високо интелигентни, бързо подвижни, но и бързо се изтощават. Този тип вероятно се е развил при студени климатични условия, които изискват поддържане на топлината на тялото през нощта и през зимата и бързина през деня.

Хипофизен тип

Хипофизният тип е интуитивен, харизматичен и интелигентен. Повишената концентрация на хормона вазопресин води до задръжка на вода и води до силно развитие на челото (спрямо скулите), а така също и до силно развитие на паметта и обсесивни поведенчески реакции. Обратно, хормонът окситоцин е отговорен за периоди на небрежност и слаба концентрация. Този тип има висока интелигентност, бърза мисъл и чар, но не е достатъчно пластичен и има склонност към пристрастяване. Тъй като хипофизата отговаря за регулацията на всички жлези, този тип може да доведе тялото си до изтощение. Хипофизният тип вероятно се е развил в пустинни области със силна дневна светлина и оскъдна вода в ранните периоди, когато хората са имали нужда от предводители.

Епифизен тип

Епифизният тип е жизнен, осъзнат и психичен. Епифизният хормон мелатонин потиска растежния хормон и половите хормони, което води до нисък ръст и закъсняване на пубертета, с възможни промени в сексуалните функции. Мелатонинът е отговорен за съня, сънищата и халюцинациите, а вероятно и с психични отклонения. Този тип бързо усвоява и обработва новата информация със способността на дете. Епифизните хормони противодействат на рака, стареенето и болестите. Епифизният тип бързо се приспособява към сезонните вариации и никога не боледува от сезонни болести. Този тип вероятно се е развил в области с периодично слънцегреене, като арктическите. Той е най-редкият тип.

Балансиран тип

При наличие на силен черен дроб и баланс между надбъбречната и шитовидната функция или когато доминират аспекти от 4-5 жлезни типа, личността е гъвкава и притежава средно ниво на всички качества. Тези хора са добре балансирани. Хормоналният баланс води до изграждане на средно тяло – нито високо, нито ниско, нито слабо, нито дебело, нито мускулесто, нито сексуално. Метаболизмът им е балансиран, с умерено артериално налягане и пулс дори при висок стрес. Силният черен дроб лесно обезврежда токсините. Личността е гъвкава и в ментално, и в емоционално отношение, с баланс или вариация на 3до 5 личностни типа. Балансираният тип не е много силен, но е много адаптивен. Вероятно е възникнал в мигриращите популации и популации, изложени на неблагоприятни и токсични условия на средата.

Във всеки човек функционират всички ендокринни жлези и функцията на всяка от жлезите варира в широки граници, от доминантна до рецесивна. Въпреки това повечето хора имат един ясно изразен биотип.

Превод: Мая Живкова
Източник