Не може да се грижите за другите, ако не се грижите първо за себе си! Понякога сте толкова заети да помагате на другите, че забравяте, че вие също сте важни!

В работната група дойде мъж, който се представи с думите:

-Aз нямам чувства, а още по-малко нужди. Чувства и нужди има жена ми, а също децата, моят началник, но при мен те липсват. Виж, задължения и ангажименти имам, колкото щеш.

-И какво изпитвате при мисълта за това?

-Тъжен съм…

-Виждате, че все пак можете да откриете у себе си едно чувство: тъгата.

-Вярно! 

-И защо сте тъжен?

– Защото бих искал да споделя този начин на живот, струва ми се, по-жизнен.

-Виждате, че можете да откриете y себе си и насъщни нужди: да споделяте и да бъдете по-жив.

-Прав сте –  казва той със сълзи в очите. – Открай време ми е втълпявано, че мъжете не плачат, че потискат чувствата си, че изпълняват дълга си, и затова не смеех дори да си помисля, че мога да си поискам нещо, да имам свое желание.

Ако и понякога да не съзнаваме това, ние в никакъв случай не сме лишени от чувства. Ако и да вярваме, че сме изцяло отдадени на нуждите на другите, това не означава, че сме лишени от нужди. Нещо повече, ние посвещаваме по-голямата част, ако не и цялото си време в опити да задоволим тези непризнати от самите нас нужди.

Ако си въобразяваме, че сме изцяло отдадени на нуждите на другите, а не на нашите собствени, това означава, че просто не съзнаваме, че се посвещаваме на една от най-силните и разпространени нужди при хората: да се грижим за другите, да допринесем за тяхното благоденствие.

Старата лоша привичка на бинарната мисъл ни кара да вярваме, че да се грижиш за себе си, означава да престанеш да се грижиш за другите и за да продължиш да го правиш, трябва да „се забравиш“!

Защо би трябвало да се противопоставят грижата за другите и грижата за нас самите?

Когато мисля колко много хора са заплатили със своята личност или карат другите да заплатят за собственото им себеотрицание, ме обзема безкрайна печал. Тази печал ми разкрива до каква степен бих искал хората да разберат, че ако грижата за другите не доставя радост и удовлетворение най-напред на самите тях, по-добре би било да се заемат с нещо друго.

Не бъдете любезни, бъдете искрени – Тома д’Ансамбур, thomasdansembourg.com

Издателство: Колибри, colibri.bg