– Най-страшното на този свят е да ти се счупи куражът.

– От какво се чупи куражът, бабо?

– От мъка. От голяма мъка.

– Леля затова ли не става от леглото?

– Затова. Няма за какво. Погреба децата си.

– А ще се оправи ли?

– Не. Мъката й е страшна.

– Оправя ли се счупен кураж, бабо?

– Зависи.

– От какво?

– Какъв човек си, колко ти е тежко и колко можеш да носиш.

– Как се оправя?

– С работа.

– Само?!

– Не е малко. Ако си станал сутринта и работиш нещо, значи си намерил причина да живееш.

– Какво да направя, за да не ми се чупи куражът?

– Работи! Няма да мислиш какво и как е станало! Ще мислиш какво и как можеш да направиш!

– На теб чупил ли ти се е куражът?

– Да, един път.

– И?

– Свекърва ми – баба ти Рада, каза: „Булка, и да ревем файда няма! Дай да станем и да видим какво можем да направим!” И станахме…

– Ами, ако не намериш сили да станеш?

– Да не дава Господ! Ама, ако се случи, няма да се даваш! Ставаш и продължаваш!

автор: Диана Стефанова
Текст:gnezdoto.net