Всички се нуждаем от увереност, че сме обичани и че заслужаваме любов. Къпани в майчината любов и повивани в собствената си невинност, ние сме започнали живота си уверени и в едното, и в другото.

Не сме подлагали на съмнение любовта, която сме получавали, но постепенно убедеността ни е ставала все по-крехка. Можете ли днес съвършено искрено да твърдите това, което всяко бебе би изрекло, ако можеше да говори?

Аз съм напълно обичан.

Аз напълно заслужавам любов.

Малко са хората, които могат да сторят това, защото, вглеждайки се в себе си честно, виждаме недостатъци, които ни карат да смятаме, че не заслужаваме любов.

Това ни се струва справедливо, откъдето и да го погледнем, защото приемаме, че съвършената любов не е от този свят. Но ако вникнем по-дълбоко, нещата, които наричаме недостатъци, в действителност са белези от болки и рани, трупани цял живот.

Когато се гледаме в огледалото, мислим, че виждаме истинския си лик, но огледалото не ни разкрива истината, която оцелява напук на всяка болка: Вие сте създадени, за да бъдете обичани, и заслужавате тази любов през целия си живот.

Наистина е учудващо, че не го съзнаваме, тъй като невинността ни, независимо от всичко, което мислим и чувстваме, остава непокътната. Времето не може да навреди на същността ни, нито на духа в нас.

Но ако загубим усета си за тази същност, ще се заблуждаваме относно изживяванията си, а това несъмнено може да допринесе за унищожаването на любовта.

В често враждебния и брутален свят опазването на невинността изглежда невъзможно. Ето защо получаваме само частица любов и само толкова е любовта, която заслужаваме.

Това може да се промени.

Независимо че в нашия ограничен свят възприемаме себе си като съзнание и тяло, приковани в пространството и времето, съществува едно богато духовно учение, което твърди обратното.

Недокоснат от земния живот, като дух, всеки от нас не изпитва ограниченията на времето и пространството. Тоест духът е чиста любов.

Причината да не се чувстваме напълно обичани и заслужаващи любов е, че не се идентифицираме с духовната си природа. Така любовта губи нещо, без което не би могла да съществува: по-висшето измерение.

Какво би станало, ако възкресим тази изгубена част? Съзнание, тяло и дух ще бъдат в единение – така се създава любовта, която трябва да отдадете.

Вие и любимите ви хора ще бъдете в единение – така се ражда любовта, която ще споделите.

В най-дълбоката си същност всеки е предопределен да бъде действащо лице в една вечна любов. Историята започва с невинността, с раждането на бебето, обгърнато от любящите ръце на неговата майка.

Продължава по време на растежа, когато детето навлиза в света. С натрупването на опит кръгът на любовта се разширява, обхващайки първо семейството и приятелите, след това интимните партньори и накрая абстрактните неща като познание и истина.

Това пътешествие към зрелостта отвежда до любовта да даваш и до разцъфтяването на по-висши ценности, като съчувствие, прошка и алтруизъм. Накрая настъпва непосредственото осъзнаване на самия дух, който е чиста любов.

Целта на пътешествието е осъзнаването на същото познание, което притежава бебето, макар да не може да го изкаже: Аз съм любов.

Знайте, че наистина ще изпитате любов, когато се превърнете в любов – това е и духовната цел на живота.

Малцина достигат до тази цел. Болезнената необходимост, възникнала от липсата на любов, може да бъде запълнена само чрез повторно възпитаване да обичаш и да бъдеш обичан.

Необходимо е сами да открием, че любовта е сила, толкова реална, колкото и земното притегляне, и че да бъдеш обзет от любов всеки ден, всеки час, всяка минута не е фантазия – това е предопределеното ни естествено състояние.

Единението на собствената ни личност и духа не само е възможно, то е неизбежно. Духовното значение на любовта се измерва най-добре с нещата, които тя може да стори, а те са много.

Любовта може да лекува.

Любовта може да обновява.

Любовта може да ни накара да се чувстваме в безопасност.

Любовта може да ни вдъхне сила.

Любовта може да ни приближи до Бога.

За любовта няма невъзможни неща.

Из “Пътеката към любовта”, издателство “Бард”