Съветите относно закуската варират от: „Закуската изяж сам, обеда раздели с приятели, а вечерята дай на врага си” до другата крайност – не закусвай въобще. И докато диетите се сменят като на ревю за дамски поли, традиционният опит на народите е съвсем конкретен: Те никога не ядат непосредствено след ставане от сън. Просто, защото е трябвало да се работи, а пълният стомах е несъвместим с работата – „пълен стомах – празна глава”. Българинът в миналото е ставал рано, хранел е животните, работел е на полето и чак към пладне е закусвал. Малките деца, чийто инстинкт е все още запазен, току-що събудени, никога не желаят да закусват и упорито отказват храна. Защо?
От една страна организмът сутрин е зареден с енергия от приетата предишния ден храна. Обмяната обаче е произвела отпадъчни вещества, които тялото ни трябва да отдели. Това става като сутрин се освобождават тазовите резервоари, а мускулите имат нужда от движение, за да изтласкат задържаната в тях киселина. Ако приемем храна точно тогава, ние блокираме този процес, оставаме с киселите отпадъци в нас, като кисело остава и настроението ни. От друга страна храносмилането е процес, който по енергоемкост много пъти се равнява на тежък физически труд. Затова не е чудно, че ако си похапнем баничка с боза например, най-вероятното е да ни се доспи и да поискаме да си полегнем отново.
Къде е „златната среда”?
Първо, трябва да приемаме храна само и тогава, когато наистина имаме апетит. Храна приета машинално или още по-лошо – на сила, е отрова. Не се отделят достатъчно смилателни сокове, тя започва да гние и се превръща в стомаха и червата в зловонен отпадък. Но нека не бъркаме здравия апетит със сутришното „стържене” на стомаха и потребността от хапка, която да го облекчи. Това не е апетит, а симптом на гастрит. Точно поради неизхвърлени навреме киселини.
Второ, знаем, че храносмилането е сложен процес консумиращ енергия и време. Не можем да носим две дини под една мишница – да храносмиламе и да работим едновременно. Качеството и на двете ще се влоши.
Можем обаче да изберем за закуска храна, която освобождава бързо енергия и в същото време не изисква голям разход от нас за храносмилане. На това условие отговаря живата непреработена храна – плодовете и пресно изцедените плодови и зеленчукови сокове. Тази храна е естественият „ключ” за нашата „ключалка” и природата е предвидила тя да пасва съвършено. В нея има живи ензими и тя се самосмила давайки ни енергия от прости и бързи, но не с висок гликемичен товар въглехидрати, жива клетъчна вода, витамини, микроелементи и много други. Съдържа малко белтъчини и още по-малко мазнини, защото сутрин не е периодът за изграждане, а за бързо раздвижване и отделяне на токсините. При желание можем да ползваме и по-концентрирани плодове – банани, фурми, сушени плодове. Въпреки наситеността си те няма да ни натоварят, нито ще вдигнем паразитни килограми, дори да похапнем и повече. Киселото мляко не е подходящо за първа сутришна храна, защото млякото е предназначено за бебета (в случая за телета!), има релаксиращи вещества и от него се доспива.
Избягвайте тестени закуски и хляб – те изискват дълго време за храносмилане, поради което отново се чувстваме сънливи, „тестовати” и мудни. Бананът може да пасирате с авокадо и получавате вкусен крем. Ако имате нужда от по-плътна храна – включете и сурови ядки (но не и овесени – те не са ядки, а технологично обработена зърнена култура!). Тях можете да приготвяте и като домашен шоколад – смлени на паста с добавени намачкани фурми, какао, канела, ванилия, джинджифил. От ядките става и вкусно мляко – смляни до фина гладка паста, разреждате с топла вода, щипка джинджифил и подправки и разбивате с пасатор. Ако сте почитател на йогурта, може да заквасите паста от кашу и получавате кисело мляко от ядки, което можете да консумирате и на закуска, включително съчетано с банан.
