Кога започнахме да избягваме физическия контакт с хората, с които се срещаме? От какво се страхуваме всъщност? Спомнете си днес с колко човека се срещнахте… А колко от тях докоснахте?
Искахте ли да го направите? Ако да – каква е причината да не си го позволите?
Моралът?
Обществото?
Живеем във време, в което да се докосваме е забранено. Аз съм телесен терапевт и докосването е важен елемент от моята работа. Но когато хората чуят, че част от техниките, с които работя включват докосване, веднага започват въпросите. Питат ме – как така с докосване?
Така сме възпитани – казвали са ни, че да се „пипаме“ е грешно! Аз ви питам – какво е първото нещо, за което се сещате когато чуете за думата докосване?
Чувала съм всякакви отговори, но рядко те са свързани с удоволствие. А да се докосваме би трябвало да е хубаво. Една от петте ни потребности именно е свързана с докосване – сензорната потребност! Повтарям – сензорна, не сексуална потребност. Само че в нашето сексофобно общество ние свързваме докосването основно със секс.
Иронията е, че ние се докосваме малко дори и по време на секс. Може би защото докосването е свързано с доверието. Да ти позволя да ме докоснеш означава да те допусна до себе си, да ти се дам, да си позволя да приема това, което искаш да ми дадеш. И да се отпусна, поне за малко да се насладя.
Имам две котки и ги наблюдавам когато искат да ги милвам (а те редовно си искат да ги милвам!), те идват мъркайки и се обръщат по гръб и вдигат лапите във въздуха. И чакат. И аз им давам. И дори се наслаждавам на даването. Никога не ме поглеждат недоверчиво със страх (може би защото не са травмирани или възпитани!), а просто се наслаждават на докосването.
Ние не си позволяваме да си искаме ласки и заради това ходим гладни! Гладни за любов, все сме недообичани. И сами можем да си дадем нежност.
Замислете се как се къпете например?
Къпането е свързано с докосване. Следващия път когато се къпете не бързайте, позволете си да се насладите на къпането! И вижте как ще се чувствате след това.
Когато участвам в групова терапия опитите с докосване са ми най-любими. Но докато не си позволих да участвам в такъв, не осъзнавах колко гладна съм всъщност за нежност. Гладна за отпускане, истинско отпускане, просто почивка. Без предразсъдъци. И колко е хубаво да го споделиш с някой.
Тук идва моментът за личната отговорност и етиката на всеки, защото така както едно докосване може да е поднесено с много внимание и уважение, така и само един поглед може да те накара да се почувстваш ограбен, когато е пълен с вулгарни мисли и подбуди.
Но всеки сам носи отговорност за себе си.
Дали ще разчупим табутата е наш избор. Всеки сам разширява границите си и решава кога и колко иска да се разгърне в действията си. Въпросът е да надникнем в това, което ни пречи да следваме инстинктите си и да показваме (не да казваме!) чувствата си!
Позволете си да покажете, че обичате! Вижте как изглежда една проява на обич във фантазиите ви и си позволете да я изразите. Само телесно, без думи! Може да останете изненадани от резултата!
