Aз съм такава, каквато съм. Приеми ме или ме пусни.

Не се преструвам и не играя игрички.

Защото се харесвам такава, каквато съм. Не се гордея с някои от нещата, които съм направила, но се гордея с човека, който съм днес.

Не съм перфектна, но и не е нужно да бъда. Приеми ме такава, каквато съм, или ме пусни… Не се опитвай да ме променяш.

Не се опитвай да ме опитомяваш. Не се опитвай да ме караш да приличам на някоя друга, било то и на майка ти.

Не се опитвай да ме правиш като себе си. Двама души се събират, не защото са еднакви, а защото има какво различно да внесат в животите си. Затова, приеми ме такава, каквато съм, или ме пусни…

Не очаквай да се извинявам, когато не се чувствам виновна. Не си мисли, че ще се опитвам да ти се харесвам – поне не повече, отколкото ти се опитваш да ми се харесваш. Не ме карай да се оправдавам за миналото си.

То ме е довело в настоящето ти. Приеми ме такава, каквато съм, или ме пусни… А аз ти обещавам, че ще те приема. И обичам. И разбирам.

Така както приемам, обичам и разбирам себе си…

Неизвестен автор