Способността да умееш да обичаш и да понасяш самотата си са показатели за постигната духовна зрелост. Замислете се дали не сте постигнали най-големите си успехи, когато сте били сами.

Никой никого не изоставя, просто единият е по-напред, а изоставащият смята, че е зарязан.

Ако единият партньор се стреми да се развива, а другият няма такива намерения, раздялата е неизбежна.

Зависимият и несамостоятелен човек по принцип не може да обича.

Трябва да се научиш да заработваш достатъчно, да развиваш качествата си и да бъдеш отговорен и чак след това се занимавай с решаването на любовните си проблеми.

Съвременните жени често ги възпитават в стил „латентна проституция“. Те търсят мъже, които да ги защитават, издържат и дори да живеят заради тях. А самите жени смятат, че могат да бъдат всякакви. На мен ми се струва, че обичайната проституция има много по-ясни и честни правила.

Ако ти не можеш да довериш душата си на един човек, защо да му доверяваш тялото си?

Истинските чувства са онези, които остават след добрия секс.

Любовта е наистина изключително рядка ценност. Малцина са я видели, почувствали, а още по-малко хора умеят да обичат истински. Повечето хора наричат чувствата си „любов“, когато не могат да живеят без някого. А това не е любов, това е нужда. Любов е, когато с един човек се чувстваш прекрасно, въпреки че и без него се чувстваш добре.

Няма мъжка и женска логика – има умение или неумение да мислиш правилно и грамотно.

При съвременните жени често се наблюдават три вида сексуални разстройства – педофилия, зоофилия и мазохизъм. При първото разстройство, жените си избират мъж не за съпруг, а за да го възпитават. Втория тип жени живеят с алкохолици. А какво е алкохоликът, ако не животно? Третия вид  страдат от мазохизъм – обичат, когато ги тормозят и измъчват.

По-добре е да общуваш с хубава книга, отколкото с празен човек.

Депресията е дадена на човек именно за това – да помисли за себе си.

Когато човек не може да каже нищо добро за себе си, а много му се иска – той започва да говори лоши неща за другите за да изпъкне.

Ако мислите за себе си само добри неща, защо ви е нужно още някой да мисли по същия начин?

Не знам кой е пътят към успеха. Но знам един абсолютно сигурен път към неуспеха – това е желанието да се харесаш на всички.

Искаш да разбeреш кой е основният ти враг? Погледни в огледалото. Справиш ли се с него, всички останали ще изчезнат.

С приятелите е приятно да общуваш. С враговете е полезно.

Има една единствена уважителна причина за напускането на работа и уволненията – невъзможността за лично израстване при дадените обстоятелства.

Незрялата личност често знае, но не може. Зрялата не само знае, но и може. Точно затова незрелите личности критикуват, а зрелите действат.

И с приятелите, и с враговете споделяй само радостта си. Приятелят ще се зарадва, врагът ще се огорчи.

Не преследвай щастието, а намери мястото, където то се намира. Разбери, че това място си самият ти. Пътят към него е максималното развиване на всички твои способности.

Щастието е „вторичен продукт“ на правилно организирани действия.

Когато наблюдаваш работата на някого, ти го опознаваш много добре. А срещите по заведения и нощни клубове са сборища на лъжци.

Зависимостта от чужда оценка е най-тежката възможна зависимост.

За да гледаш, трябва да отвориш очи. За да виждаш – трябва и да мислиш.

Ако живееш с вълци, вий като вълк. Но това не означава, че непременно трябва да се превърнеш във вълк.

Когато общуваш с някого си напомняй често, че той има добро мнение за себе си.

Никога не се учи на навигация по време на буря.

Психологическият конфликт води до самоунищожение – или напускаш бойното поле или се разболяваш.

Щастието е когато думите „искам“, „мога“ и „трябва“ имат едно и също съдържание.

Започнал ли си да мислиш – решавай. Решил ли си – действай.

Михаил Литвак е лекар, главен психиатър на Ростовска област, член-кореспондент на РАЕН и автор на над 20 книги. Неговата книга „Психологическо айкидо“ е сензационен бестселър, който горещо ви препоръчваме.