Страшно е да живееш в страна, в която едва навършил 50 години и вече си обречен. Обречен да не можеш да си намериш работа, обречен да си отхвърлен от едно отхвърлящо общество. Изолиран от света на младите и лесно пробиващи. Заменен от някой по-надежден. По-потенциален. По-млад. Обречен да стоиш без работа, да гладуваш и да се чудиш – защо ми се случва това. Низвергнат от една страна, в която е страшно да навършиш тази възраст. Страшно е да остарееш и е страшно да вярваш в бъдещето. Защото то липсва. Превръщаш се в трета класа – класата на старите и никому ненужните. От способна личност ти преминаваш в друга графа. Ти преминаваш в режим – безработен. В режим: без изгледи за намиране на работа. Но обречен… да живее.
Работил си дълги години някъде. Предполагал си, че на това място ще се пенсионираш. Там ще приключи твоята кариера… от там ще си тръгнеш като човек, който е живял, работил и се е трудил и ще дойде ден, в който ще се оттеглиш в заслужена почивка. Обаче не става така. По случайност или просто заради други причини ти оставаш безработен. Какво да правиш? Към кого да се обърнеш? Как да върнеш живота си в релси?
Съвсем логично е да си потърсиш нова работа. Бързо осъзнаваш, че вероятността да си намериш работа по специалността е минимална. Тук опитът не играе роля. Важно е да си млад, за да работиш в „млад и сплотен колектив“. Да имаш „много качества“ и много „амбиции“. Тогава много бързо се преориентираш, ужасен от вероятността да останеш дълго време без работа. Имаш сметки и много текущи разходи, които не се интересуват, че си безработен и няма как бързо да започнеш работа. Затова минаваш на план Б – каквато и да е работа.
Сблъсъкът ти с обявите за работа е ужасяващ.
Попадаш във водовъртеж, от който е трудно да се измъкнеш.
Новите работодатели избират бъдещите си кадри по два основни критерия – външен вид и възраст. Всякакви клишета за опит, стимул и мотивация са просто уловка. Всяка една кандидатура, която минава през тях е бързо отстранена, когато видят, че си над 40.
Ако започнем да разсъждаваме логично, за един работодател е по-добре да наеме човек, който е зрял и имат опит. Човек, който няма да го напусне след няколко месеца заради друго предложение или просто защото така е решил. Човек, на когото може да се има доверие и от когото шефът ще получи лоялност и уважение – в които т.нар. „стара школа“ са възпитани. Дотук с логиката обаче.
В момента най-голямата машина за работа са моловете. Всеки ден в най-големия български сайт за търсене/предлагане на работа има купища обяви от различни модни марки, които търсят персонал в своите обекти в търговските центрове. Те започват с кратко описание на марката, целите й и възхвала за това колко успешна е тя в България. Следват големите хипермаркети, павилионите за алкохол и цигари, няколко обяви за офис администрация, едва-две за стругар или шлосер. Минимален брой обяви за миячка и чистачка и малко повече за кредитен-специалист. Професии като: учител, лекар, адвокат, журналист и др. са кът и за тях дори не се споменава.
Описанието на всяка една обява за работа е горе-долу стандартно – няма уточнение за заплащането или местоположението на търговския обект, което е напълно нормално за българските обяви: те са лишени от подобна конфиденциална според тях информация. Липсва и работното време, социалните придобивки или бонусите, които един служител евентуално ще получи. Получава се странен извод от работодателите в България – ти си длъжен да приемеш тяхното предложение – каквото и да е то – просто защото ситуацията те принуждава.
Принудени да се съгласят.
След описанието се появява дълъг списък с очакванията на бъдещия работодател към потенциалния му работник – завършено образование, разговорен английски, отлична компютърна грамотност, шофьорска книжка, възможност за работа на смени, опит на подобна позиция (от 2 до 6 години), лоялност и възможност за работа в празнични и почивни дни. Разбира се, не липсва и водещото за всички обяви, написано с удебелен курсив – представителен/добър външен вид. Никъде не е разяснено какво точно значи това и кой определя критериите за представителност и прочее. Не липсва и дори комичното изречение – възможност за работа в млад и сплотен колектив – т.е. като си стар – въобще не кандидатствай за тази обява.
Някои работодатели са се взели прекалено на сериозно с исканото от тях мотивационно писмо и то за длъжност хигиенист или продавач. Едва ли някой би написал: мечтата ми от дете е да работя като хигиенист във вашата фирма или – като малка си фантазирах как съм продавачка във вашия магазин. Поредната абсурдна гавра с безработния…
Кандидатстваме за случайни позиции, като почти отговаряме на изискванията им.
Жена на 49 години кандидатства за продавач на всички възможни обявени места.
А мъж на 52 години кандидатства за позиции като: пазач, охранител, продавач на бензиностанция и т.н.
Двамата пускат биографиите си над общо 80 места в рамките на 10 работни дни. И очакват така мечтаното от всеки безработен – повикване от непознат номер.
Жената получава повече предложения от мъжа – 5 покани за интервю срещу само 2 за него.
Офертите за продавачка варират като максималната предложена заплата е 500 лева, срещу нерегламентирано работно време, прекалено голям изпитателен срок и никакви бонуси. От пет интервюта жената е одобрена само на едно, като условието е да започне на следващия ден и да представи документи, които граничат с лудостта.
Мъжът не беше одобрен. Работата изисквала сила и издръжливост и се били спрели на по-надежден (и млад) кандидат.
Какво излиза?! В една европейска държава се получава парадоксът, че нейните граждани са изгонени и негодни от/за обществото. Принизени и комплексирани. Невъзможно е да си намерят работа, невъзможно е да бъдат хора, невъзможно е да живеят нормално. И всичко това, докато са в активна възраст.
Те са част от едно безработно поколение, което няма бъдеще пред себе си.
Част са от безработен народ в работоспособната възраст.
Няма как на 50 да си толкова много презрян…и толкова много безпомощен, и толкова ненужен. Или има…?
