Този процес, когато туморът се приспособява към обкръжението за собствени нужди, се нарича кооптация. Изследването е публикувано в сп. Journal of the National Cancer Institute. Ракът често провокира ангиогенеза – развитие на собствена кръвоносна система, осигуряваща на растящите и делящи се злокачествени клетки всички необходими вещества. За потискане на растежа на туморите медиците обикновено прилагат антиангиогенни препарати. За съжаление тези лекарства с времето престават да действат, тъй като ракът успява да намира заобиколни пътища. Досега беше неизвестно как той успява да направи това.

В своето изследване учените са използвали лабораторни мишки с хепатоцелуларен карцином (рак на черния дроб). Като лечебен препарат бил прилаган антиангиогенът сорафениб.

Установено било, че туморите, поддаващи се на лечение, първоначално изграждали свои кръвоносни съдове, но след известно време карциномите провокирали растеж на съдове от околните тъкани и преставали да реагират на терапията. Учените обърнали внимание също така, че след прекратяване на лечението туморът се връща към строителството на собствена кръвоносна система, което обяснява защо при някои пациенти ракът може отново да реагира на лечението след известно прекъсване.

Тъй като не съществуват методи за потискане на кооптацията, медиците се опитват да изяснят какви механизми може да са задействани в този процес. Оказва се, че при раковите клетки при кооптиране съдовете стават по-подвижни. Смята се, че двигателната активност на клетките може да стане мишена за бъдещи препарати, които да се справят по-ефективно със злокачествените образувания.

Сега учените се готвят да проведат изследвания върху тумори на млечната жлеза и стомашно-чревния тракт, за да проверят дали кооптацията се явява обща особеност на раковите заболявания.