Женен съм вече година и половина и наскоро стигнах до заключението, че бракът не е за мен. Сега, преди да започнете да си правите някакви предположения, продължете да четете.

Срещнах съпругата си в гимназията, когато бяхме на 15 години. Бяхме приятели в продължение на десет, докато … докато не решихме, че не искаме да бъдем само приятели. Заставам зад това, че най-добрите приятели се влюбват. За всекиго това би било хубаво.

Независимо от това, да се влюбя в най-добрата си приятелка не ме отдалечи от някои мои страхове и тревоги относно женитбата. Колкото по-близо стояхме с Ким до решението за брак, толкова повече аз се изпълвах с парализиращ страх. Бях ли готов? Правех ли правилния избор? Беше ли Ким подходящия човек, за когото да се оженя? Щеше ли да ме направи щастлив?

Тогава, една съдбовна нощ, аз споделих тези мисли и тревоги с баща ми. Може би всеки от нас има моменти в живота си, когато чувства, че сякаш времето се забавя или въздухът става застоял и всичко около нас ни поглъща, сякаш отбелязвайки това като момент, който никога няма да забравите.

Отговорът на баща ми на тези мои страхове беше точно такъв момент. С многозначителна усмивка той каза:
„Сет, ти си голям егоист. Така че, ще ти обясня това съвсем просто. Бракът не е за теб. Не се жениш, за да направиш себе си щастлив, правиш го, за да направиш някой друг щастлив. Още повече, че твоят брак не е само за теб, ти се жениш за цяло семейство. Не само за всичките роднини и другите такива глупости, но и за бъдещите ти деца. Кой искаш да ти помогне да ги отгледаш? Кой искаш да им повлияе? Бракът не е за теб. Това просто не е за теб. Бракът е за човека, за когото се жениш.”

Именно в този момент разбрах, че Ким е правилният човек, за когото да се оженя. Осъзнах, че тя е тази, която искам да направя щастлива, да я виждам да се усмихва всеки ден, да я карам да се смее всеки ден. Исках да съм част от нейното семейство, както и моето искаше тя да е част от нас. И връщайки се сега назад, виждайки я да си играе с племенниците ми, знаех, че тя е единствената, с която искам да създам наше семейство.

Съветът на баща ми беше едновременно шокиращ и откровен. Беше пълната противоположност на днешната „Уолмарт философия”, която е, ако нещо не ви прави щастливи, може да го върнете и да си вземете ново.

Не, истинският брак (и истинската любов) никога не е за теб. Става въпрос за човека, когото обичаш – неговите желания, неговите нужди, неговите надежди и мечти. Егоизмът пита: „Каква е ползата за мен?”, докато любовта задава въпроса: „Какво мога да дам?”

Преди известно време жена ми ми показа какво означава да обичаме безкористно. В продължение на много месеци, сърцето ми се пълнеше със смес от страх и възмущение. Тогава, в момент, когато натискът вече беше непоносим и за двамата, емоциите надделяха. Бях безчувствен. Бях егоист.

Но вместо да постъпи по същия начин, Ким направи нещо повече от прекрасно – тя показа изблици на любов. Оставяйки настрана цялата болка и мъка, на които я бях подложил, тя нежно ме взе в ръцете си и успокои душата ми.
Осъзнах, че бях забравил съвета на баща ми. Докато ролята на Ким в брака е била да ме обича, моята роля е била изцяло обърната към мен самия. Това ужасно прозрение ме доведе до сълзи и обещах на жена си, че ще се постарая да съм по-добър.

До всички, които четат тази статия – женени, сгодени, необвързани, или дори заклетите ергени и такива жени – искам да знаете, че бракът не е за вас. Никоя истинска любовна връзка не е за вас. Любовта е за човекът до вас.
И парадоксално, колкото повече истински обичате този човек, толкова повече любов получавате в замяна. И не само от вашата половинка, но и от нейните приятели и семейство, и всички други хиляди, които нямаше да срещнете, ако любовта ви си беше останала егоцентрична.

Източник: Sethadamsmith.com / Превод: Изабел Петрова за za-men.eu