Не e ясно точно в каква посока върви еволюцията, но е ясно, че се нуждае от хора. Във всеки от нас е вградено в гените да прави всичко възможно да има поколение. Нарича се генетичен императив. Императив, защото действа категорично, безусловно и от него не може да се избяга.

Генетичният императив определя до голяма степен действията и поведението ни. Проявлението му е е незабелязано за нас, затова ние се опитваме да оправдаем поведението си с логически аргументи.

Типичното за времето ни търсене на „идеалния мъж“ или „идеалната жена“ е много удобно за генетичния императив, защото във всеки удобен момент той може да подшушне в ума ни „ти намери идеалния/та“ и така да ни подтикне към интимни взаимоотношения. Хитър е този императив.

Това ще го потвърдят всички онези, които след време споделят „ех, мислех си, че това е идеалният/та“ или просто „правилния/та“. Можем да го наречем „биологичният часовник тиктака“, „сляпата неделя“, „мислех с другата глава“ и т.н., но то ни привлича към желания за генетечния императив партньор. За него желания, не за нас като личност.

Какъв е подходящият за генетичния императив партньор?

Тук няма нищо лично. За генетичния императив няма значение партньорът какви пари печели или колко добре е възпитан. Важното е да е различен. Колкото повече е различен, толкова по-добре за еволюцията.

Толкова по-здраво ще е поколението и ще носи нови и различни генетични комбинации. Ако, например, сте с тъмна кожа, черни коси и твърдите, че най-сексапилни са русите, то сте дълбоко под влиянието на генетичния императив.

Генетичният императив не отчита това, че сме хора, нито нивото на развитие на човечеството.

Но ние все пак сме хора. След първоначалните оргазми (евентуално довели до зачеване) ние започваме да се осъзнаваме и разбираме, че все пак трябва да живеем с другия. Ние можем да правим секс 2-3-4 часа, но останалата част от денонощието сме с другия, общуваме с него, ядем на една маса, даваме и получаваме грижи, и евентуално си говорим.

Задържа ни подобието

Тогава си проличава, че единственото, което може да ни задържи е подобието. Нещата, които си приличат. Нека видим това през няколко психологически модела на любовта. Те ще ни покажат колко важно е сходството не просто за запазване на връзката, а за да бъде тя удовлетворителна и успешна.

Хората могат да са заедно по една от следните три причини (или комбинациите от тях):

• Общуване, тоест обичат да си говорят, да се слушат един друг, постоянно си обменят нова информация или нещо старо, но приятно и за двамата. Представете си, че единият обича да говори, а другият само мълчи, а може да не иска и да слуша
• Взаимна отдаденост, това означава да сме заедно; ако единият е зает с нещо, другият все пак да е с него, даже да не му е интересно; да се държим за ръка; да сме отдадени един на друг. Представете си, че за единия това е много досадно.
• Съвместни преживявания, всичко, което правим, да го правим заедно и да има нови преживявания, но не просто двамата, а с нашите приятели, с други хора. Каквото правим, постоянно да сме всред други хора. Представете си, че единият е саможив или просто не иска постоянно да преживява нещо ново.

Следващият е моделът на Стърнбърг. Имаме три компонена на сериозната връзка, всеки от които трябва да присъства по някакъв начин, за да може тя да просъществува:

• Ангажираност. Да, аз съм във връзка с теб и нашите отношения са по-специални. Заедно сме.
• Страст (секс). Сексуалните отношения продължават и след създаването на деца. Тяхното количество и вид може да свързва или разделя двамата.
• Интимност. Как изразяваме любовта си към другия. Дали правим мили подаръци, прегръщаме се, целуваме се пред другите или пък не. Представете си, че единият е израснал в семейство, където родителите му само са се поздравявали като са се прибирали вкъщи, а родителите на другия са се прегръщали, целували, разказвали дневните преживявания.

Още един модел, който научих от Колин Д‘Обре, който ще ви даде още едно усещане за връзката.

• Физическа свързаност. Тук влиза секса, но също и любими видове спорт, разходки сред природата и т.н.
• Емоционална свързаност. Начина на изразяване на преживяване на емоциите. Общите неща, които ни „палят“ емоционално. Динамика на емоциите.
• Интелектуална свързаност. Единият може да обича да играе шах, а другият не.
• Духовна свързаност. Духовни интереси, религия, духовни практики и т.н.

Някои от нещата, които липсват, могат да се компенсират. Например, ако моят патньор не обича да играя шах, ще ходя в шах-клуб. Но нещата могат да се компенсират в определена степен, а някои просто не мога да бъдат компенсирани. Например, при липса на секс е малко вероятно партньорът да одобри търсенето му извън връзката.

Генетичният императив не се интересува от тези неща. За него е важно създаването на поколение, независимо от кого, къде и как ще бъде отгледано това поколение. Той не се интересува от вашите взаимоотношения. И когато се събудите на следващата сутрин, знаете, че има много неща, за които може да погледнете в човека до вас.

автор: Божидар Цендов

източник:http://www.constellations.bg/