Понякога изглежда, че животът е несправедливо към нас, тук и сега, а всичко опити да се поправят нещата водят до задънена улица. Точно в този момент обаче човек трябва да се спре, да поеме дъх и да си спомни за трите “благородни истини” на будизма. Те променят всичко.

Дукха: Животът е болезнен и причинява страдание

Много хора наричат будизма песимистична и отрицателна доктрина. Всичко е заради известната догма на религията, че “Животът е страдание.” Но проблемът е, че повечето европейци фундаментално погрешно разбират това.

Будизмът всъщност казва: “Животът не е много ласкав и милостив.” Будистите казват, че ние изпитваме по-голямата част от нашите страдания заради това, че се опитваме да избегнем психически болки или да потискаме сложни емоции.

Нашият живот неизбежно се придружава от чувство на загуба, тъга, умора, скука, тревога. Те са постоянни спътници в живота ни. И ако ние се опитваме да избегнем това чрез закупуване на нови джаджи, или с помощта на лекарства, пътувания, разврат, това само предизвиква повече неудовлетвореност, разочарования, както и други форми на болка.

Как да използваме това всеки ден: Да не се вкарваме във филма, че нещо не ни достига за “пълно удоволствие”.

Болести, стареене и смърт – всичко това е част от живота. Необходимо е да го приемем като такъв и да спрем да фантазираме. Забравете за факта, че идеалният живот е лесен и безболезнен. Това заблуждение са ни натрапили индустрияta за мода, за развлечения и фармацевтите.

Колкото по-скоро приемете несъвършенството на живота, толкова по-малко разочарования ви очакват. И толкова по-лесно ще отворите сърцето си за неопределеността. И толкова по-лесно ще забравите за ежедневния стрес и редките неуспехи.

Aнитя: Животът – това е постоянно движение

Анитя или “непостоянство” означава, че животът, какъвто го познаваме, е в постоянно движение. Ние никога не можем да получим достъп до момент от миналото. И ние не можем да повторим вчерашния. Ние нямаме и бъдеще. То е илюзия.

Всяка сутрин се събуждаме малко по-различни, не такива, каквито сме били вчера. Нашите клетки се различават на физическо ниво. В нашия ум има други мисли. Ние имаме малко по-различна телесна температура. Ние дишаме малко по-различен състав на въздуха. Всичко около нас се променя, макар ниде да не го забелязваме. Или поне не винаги.

Когато ние се чувстваме неуютно, чувството за “непостоянност”, колкото и странно да изглежда, може да бъде успокояващо. Ако знаем, че в света нищо не е постоянно, включително болката, ние ще знаем, че всичко лошо рано или късно ще свърши.

Но когато ние изпитваме радост, ние бихме искали това състояние да е винаги с нас. Ето защо ние се страхуваме от тази идея. Но правилен е друг извод: радостта скоро ще мине, ще трябва да се съсредоточим върху нея, доколкото е възможно, за да извлечем от нея максимум удоволствие.

Ако приемем идеята за непостоянството на живота и неговите ценности, това е невероятно освобождаващо.

Как да използваме това всеки ден: Празнувайте промените. Съгласете се, че всичко привично така или иначе ще свърши. Всички лоши неща, които изглеждат ужасни днес, скоро ще свършат, а всички добри неща, ще останат в паметта ни, ако се научим да им се наслаждаваме.

Вашето отношение е по-важно от обувките, новия iPhone няма да ви направи щастлив за повече от няколко дни, а радостта от общуването с децата ще се повтаря всеки ден.

Aнатма: Вие самите постоянно се променяте

Когато психиатърът пита пациентите какво искат да получат в края на терапията, най-популярният отговор е: “Аз искам да намеря себе си.” Нашата култура ни доведе до това, че ние вярваме, че в нас, има някакъв постоянен истински “Аз”. Той е някъде между нашето сърце и черен дроб или в мозъка? Кой знае!

Будизмът, обаче, изхожда от това, че няма никакъв фиксиран, стабилен “Аз”. Тъй като, съгласно предишния принцип, всичко се променя, и ние също се променяме. Нашата личност се обновява много бързо. Ние имаме тела, постоянни работни места, имена, наши професии – всичко, с помощта на което се идентифицираме.

Но най-важното е това, че ние няма да бъдем предишните, ако не полагаме предишните усилия. От друга страна, животът ни няма да се промени, ако ние не правим всеки ден това, с което да го променим.

Как да използваме това всеки ден: Вместо да се концентрираме върху “търсене на себе си”, можем да се съсредоточи върху това как да се създаваме сами във всеки един момент.

Няма никакъв постоянен “Аз”, има ни само нас само в този момент във времето. И ние можем да се променим във всеки един момент. Днес винаги се различава от вчера. Ако днес сте депресирани, това не означава, че това ще е така винаги.

Ако не можете да простите на приятелите или роднините за някои от техните неприятни за вас действия, това не означава, че не можете да им простите по-късно.

След като изоставим идеята за нашата привързаност към някакъв стабилен “Аз”, ние можем да се отпуснем и да се насладим на момента. А утре всичко ще бъде различно. Във всеки нов момент от живота си вие сте нови.

Източник: http://www.highviewart.com