“Не мразя хората,

просто се чувствам добре,

когато не са около мен.”

Чарлс Буковски
Среднощните алкохолици из цяла Америка се взираха невиждащи в стените, отказали се окончателно от всякаква борба. Не е нужно да си алкохолик, за да бъдеш наранен, да бъдеш смачкан от една жена, но би могъл да бъдеш наранен и именно поради това да се превърнеш в алкохолик. Може за известно време да си мислиш, особено когато си млад, че късметът те съпътства и понякога това дори е вярно. Но после се оказва, че действат какви ли не условности и закони, за които ти не си знаел нищо, когато си си въобразявал, че за теб нещата се развиват добре. И една нощ, една гореща лятна нощ в четвъртък, алкохоликът ставаш ти, ти си този, озовал се сам в евтина стая под наем и без значение колко пъти си се озовавал там преди, тази мисъл не те утешава, а дори те кара да се чувстваш още по-зле, защото вече си си мислел, че това не би могло да ти се случи никога отново. И можеш да направиш само едно – да запалиш нова цигара, да си налееш още едно питие, да се огледаш дали иззад олющените тапети не те наблюдават чужди очи. Заради нещата, които мъжете и жените си причиняват взаимно… и които са извън границите на човешкото разбиране.
Любовта е форма на предразсъдък. Човек обича онова, от което се нуждае, онова, което го кара да се чувства добре, човек обича също и това, което му е лесно и удобно. Как можеш да кажеш, че обичаш един човек, когато на света има още десет хиляди други, които би обичала повече от него, ако бе имала шанса да ги срещнеш? Само че никога няма да ги срещнеш.

Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че друг човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи… или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен: „Най-силните хора са най-самотни“. Никога не съм си мислил – „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне. Знаете как мисли масата – „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!

Мъртвите са лесни за откриване – навсякъде около нас са; трудно е да се открият живите. Обърнете внимание на първия човек, с който се разминете по тротоара – светлината е напуснала очите му, походката е недодялана, груба, грозна; дори и косата му, като че ли расте някак изкуствено. Съществуват още много признаци за смъртта – едно от тях е чувството за радиация; мъртъвците изхвърлят лъчения, смрад от една мъртва душа, която може да те накара да си върнеш обяда, ако твърде дълго я поглъщаш.

Каквото и да дадеш на човешкия род, той ще го издере, разкъса и осере.

Как, по дяволите, човек може да се наслаждава на това, да бъде събуден в 6:30 от алармата, насила да стане от леглото, да се облече, да яде, да отиде до тоалетната и да си измие зъбите, и да се бори с трафика по пътя, докато стигне до мястото, където всъщност прави много пари за някой друг и да му казват, че трябва да е благодарен, че има възможността да го прави?

Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.

Циничен простак и едновременно с това гений, Чарлс Буковски е вероятно една от най-скандалните личности в литературния свят от средата до края на миналия век. За периода, в който твори, неведнъж бива отхвърлян от критиците, цензуриран безобразно и забраняван за продажба в книжарниците. Текстовете му са пълни с горчилка и цинизъм. Черноработник, пияница, женкар… и един от най-умните писатели на 20 век.