Човешкото същество се гордее със съзнателността си. Хората, за разлика от другите животни изграждат поведението си на основата на писани и неписани норми, на стандарти и разсъждения, като оставят на идните поколения знания, които не е нужно да се предават пряко (възможно е да се предатат чрез носители на информация). Благодарение на това човечеството възпитава новите поколения в базови знания за света, обществото и общуването чрез заучаване на основни поведения, които ще служат на индивидите през целия им живот, много по-лесно. Част от тях са напълно опониращи на инстинктите. Например идеята за ненасилие или изследване на опасностите (които вървят директно срещу природните ни пориви).

Когато говорим за поведение, инстинктът и заученото такова са двата типа, между които може да се подчертае ключова разлика. Инстинктът — всъщност вродено поведение, е действие, което се случва по подразбиране в ума на детето (и на възрастния, който би трябвало да го контролира). В противовес, заученото поведение е действие, което научава чрез наблюдение, образование или опит. Това е основната разлика между инстинкт и заучено поведение. И двата вида присъстват в съществуването на животните и човека, но хората са превърнали приучаването в определени поведения в изкуство (като етикецията и фолклорните традиции).

Инстинктивен плач
Какво представлява инстинктът

Инстинктът е известен също като вродено поведение. То не изисква от детето да учи, защото е заложен в него генетично. Плачът при новороденото може да се приеме като идеален пример за инстинктивно действие. Не е нужно някой да покаже на бебето как да го направи, то е наясно, че викът е вид сигнализация, упоменаваща, че се нуждае от храна, топлина или друга грижа, дотолкова е заложено в тялото му, че не се нуждае от обмисляне. Инстинктивното поведение е в рамките на генетичния състав на съществото. То позволява на човека или животното да се справи с някакво действие, с което не се е сблъсквало преди, инстинктивно децата плачат, инстинктивно се пазим от огън и височини. Не трябва да се бърка с рефлексите, които се отнасят до незабавна реакция при точно определен стимул. В животинският свят инстинктът е особено важен, тъй като позволява на вида да оцелява и да се възпроизвежда.

Награда за поведение
Какво е заученото поведение

Нека за малко да се съсредоточим върху това, което представлява заученото поведение. То е действие – видяно, преподавано или възприето по време на личен опит. В началото му детето се изправя пред непозната ситуация. Вижда или опитва активност, а след това бива наградено по някакъв начин за него. Най-малката награда в подобни случаи е липсата на уязвяване, най-голямата е похвала от значимите близки. При повторение на ситуацията и наградата заученото поведение се затвърждава. За разлика от инстинкта, който няма нужда да бъде практикуван и преподаван, тук е нужно обучение и повторение, защото не е присъщо и трябва да се усъвършенства. Изразява се в разнообразни умения, които могат да бъдат подобрявани и актуализирани. Може да бъде наблюдавано както при човека, така и при животните.

Основно е, че при награждаване на определено поведение, то се затвърждава и развива. А когато се наказва — отслабва, дори може да изчезне. Като специалистите подчертават, че наградите и наказването не винаги се ограничават до очевидните. За едно дете може да е наказание да бъде заведено на разходка, докато дават анимационното филмче, което обича и да е награда вниманието, което му се обръща, след като е подмокрило гащите си.

Поведение-награда
Основни разлики между инстинкта и заученото поведение

Инстинктът:
– Той е действие, случващо се по подразбиране и е присъщ на целия биологичен вид;
– Вроден е и може да се види, като основна реакция на обстоятелството, за което отговаря;
– Не е нужно да се практикува, упражнява, награждава.

Заученото поведение:
– Действие, научавано чрез обучение, наблюдение и личен опит, което не е задължително присъщо на биологичния вид;
– То изисква възприемане на информация, обработка и повторение;
– Необходимо е да се практикува, за да се запомни/усъвършенства.

На фона на всичко написано до момента трябва да се уточни, че има инстинктивни действия, които не са приемливи в съвременното общество и разбира се, родителите се опитват да ги променят, чрез въвеждане на заучено поведение. Постепенно те биват заместени, въпреки своята естественост и биологична обоснованост. Хората са съзнателни и налагат стандарт за действията си в обществото и дори насаме. Всяка частична от нашето поведение може да бъде категоризирана, дори тя да е плод от лични съждения и решения. Въпросът е дали можем да подпомогнем достатъчно съзнателността на децата , за да „усетят“ кога е разумно да се отказват от инстинктите си в полза на своето благо или благото на околните.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: https://psychology.framar.bg