“Струва ми се, че мисията на здравния министър не е лечението, а създаване на база с отпечатъци на цялото население. Уникален стремеж! Лошото е, че няма нищо общо с болните от диабет. Например: Техните рецепти за инсулин важат само за един определен ден от месеца”.

Всичко започнало от един английски чиновник в Джанипур, Северозападна Индия. Уйлям Хершел имал задължение да изплаща заплатите на индийските наемни войници в британската армия. В очите на европееца всички индуси изглеждали еднакво – тъмна кожа, черни коси и очи, повтарящи се имена, които никой не можел да запомни. Често се случвало войник, негов приятел или роднина със същото име да се яви няколко пъти да получи своята или нечия чужда заплата. Фотографията още не била измислена.

Хершел забелязал, че при сключване на сделка, китайските търговци поставяли върху документите отпечатък от палеца на дясната си ръка. Бранейки интересите на Британската корона, младият и находчив чиновник започнал да събира в една тетрадка отпечатъци от дланите на индийските войници. В продължение на 19 години той събрал хиляди „знаци от ръката“. С удивление Хершел забелязъл, че кожните линии от пръстите са уникални за всеки човек и не се изменят през годините. Предложил своите наблюдения на затворите в Бенгал, защото било обичайно някой беден човек да излежава присъдата на богат престъпник.

Така била създадена науката за пръстовите отпечатъци (дактилоскопията) – и днес, основа на криминалистиката.

Сегашната идея да се въведат пръстови отпечатъци при лечението на болните в България е далечно ехо от защитника на Британската корона – Уйлям Хершел. В нашия случай Кралицата е Здравната каса, а ролята на лъжливите индуси се играе от българските лекари.

Разпознаването на всеки човек може да се извърши по негови данни (име, дата и място на раждане, адрес), по адмистративни сведения (снимка, лични документи, ЕГН) или чрез други непроменими, обективни и характерни само за него белези – т.нар „биометрична идентификация“.

В световната медицинска практика се смята, че болният човек е добронамерен. Достатъчно е да представи устно личните си данни и да докаже, че има отношение към системата на здравеопазване в страната (осигурителен номер, карта за здравна застраховка). Не съм чувал за държава, в която трябва да се положат пръстови отпечатъци, за да бъде лекувано дете от пневмония или оперирано от херния. Отпечатъците са подозрение за измама – на този, който плаща заплати, или на индусите.

Биометричните данни са: физиологични (форма на лицето, пръстови отпечатъци, ДНК, ирис, рисунък на вените на дланта) и поведенчески (глас, походка, почерк и пр.).

Биометричната идентификация започва със създаване на база от данни. Множество хора предоставят своите показатели на системата за разпознаване, в която данните се съхраняват добросъвестно и без непозволен достъп. Събираните 19 години отпечатъци на индуси Хершел изпратил до Генералния инспектор на затворите в Бенгал. Написал в края на писмото си: „Моля внимателно да се съхраняват приложените образци…“ Самият той е разбирал, че с неговата „база данни“ лесно може да се злоупотреби.

Достатъчно е под отпечатъка да се напише друго име и някой човек ще бъде обявен за престъпник или за войник, на който се дължи заплата.

В съвременните схеми за идентификация първият блок от биометричната система е сензор, който събира отпечатък, ирис, глас, съдов рисунък. Вторият блок премахва смущенията, обработва и подобрява полученото и го предава на третия блок, където се създава вектор от числа или изображение със строго определени свойства. Накрая всичко се сравнява с базата и се извършва разпознаване на човека.

Доскоро биометричната идентификация беше скъп метод и се прилагаше в особени случаи – достъп до важна информация, до големи парични суми, трезори на банки, военни обекти и пр. Любим епизод на криминалните сериали или на режисьорите – фантасти. Днес дори обикновени лаптопи и смартфони разполагат с такава система – разпознаване по пръстови отпечатъци. За съжаление, тя е сравнително елементарна за разбиване, а най-лесно е да се използва злонамерено отпечатък на човек. В края на филма идва Брус Уилис, който преодолява всички кодове.

Не искам в написаното да прозира отношение към „пръстовите отпечатъци в болниците“. Опитвам се да дам някакъв неутрален коментар (при моята професия, вероятно не е възможно).

Как ще се случи всичко:

В Денят Х, определен от Министерството, всеки български гражданин ще отиде да предостави пръстите си, за да може в бъдеще да получи обещаното от Здравната каса лечение. Според сегашното законодателство на Република България, отпечатъци се вземат принудително или доброволно.

Принудително е:
– за нуждите на конкретното наказателно прозводство (чл.146 ал.1-4 от НПК)
-за нуждите на полицейската регистрация (чл.59 от ЗМВР)
Извън тези случаи никой не може да изисква дактилоскопска регистрация без ваше съгласие.
Оказва се, че всеки български гражданин доброволно ще предостави своите „знаци от ръката“ в тетрадката на Кралицата – каса. Доброволно ли? Не, естествено.

В правната материя това се нарича „административна принуда“. Върху съзнанието на хората се въздейства чрез заплаха от неблагоприятни последици (лишаване от медицинска помощ). Изключва се изборът на поведение и се налага единствено възможния вариант – доброволно принудително предоставяне на биометрични данни. Оксиморон като „доброволното задължително осигуряване“, но това е друга тема.

В ерата на киберпрестъпленията и електронните банкови обири ние създаваме широко достъпна база от данни на цялото население. С пръстови отпечатъци ежедневно ще оперират не структурите за борба с престъпността на МВР, не военното разузнаване, а личният лекар, кварталната аптекарка или администраторката в районната болница. Всеки начинаещ хакер знае, че системата е обратима – от числовия вектор може да се генерира отпечатък. За желаещите – нова самоличност. За издирваните от Интерпол – пръстите на баба от село Смилян.

Банков кредит с нова лична карта. Без трудно разбиване кода на Пентагона, просто хакване на районната здравна каса. Все едно, че си откраднал тетрадката на Уйлям Хершел и разменяш имената на индусите.

Децата и близките ми са пръснати по света. Никой от тях не ми е казвал, че в Германия, Австрия, Шотландия, Испания, Италия или Америка трябва да поставят пръстов отпечатък, за да получат рецепта. Как става там ли? По важност са подредени: картата с осигурителния номер, шофьорската книжка и пин кода на кредитната карта.

Струва ми се, че мисията на здравния министър не е лечението, а създаване на база с отпечатъци на цялото население. Уникален стремеж! Лошото е, че няма нищо общо с болните от диабет. Техните рецепти за инсулин важат само за един определен ден от месеца.

Изкушавам се да цитирам Оруел: „ Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“.

Всеки достига своето ниво на некомпетентност. Лошото е, че някой друг трябва да му го каже. А той не вярва.

*Д-р Любомир Калудов е лекар от Бургас

Източник: Epicenter.bg