Да си родител не е лесно. Дори и да искате да намерите пътя, който децата ви да извървят, трябва да ги оставите сами да го сторят, за да могат да се превърнат в самостоятелни личности.

Да отглеждаш деца не означава да създаваш свои умалени подобия. Все пак, не говорим за машини без свое собствено мнение и желания.

Ако тръгнете в тази насока и попречите на самостоятелното развитие на децата си, ще ги ограничите. Рано или късно, последствията няма да закъснеят.

Ако ги научите какво да мислят, как да живеят и как да вярват на всичко, без да задават въпроси, ще направите невъзможно използването на едно от най-ценните качества, които някога могат да притежават: тяхната самоувереност.

Притчата за суфитския учител

Един суфистки учител винаги разказвал една и съща притча в края на всеки свой урок, но учениците му не винаги разбирали нейното значение.

„Учителю“, веднъж извикал един от учениците му с предизвикателен тон. „Винаги ни разказвате истории, но никога не ни обяснявате какво означават те“.

„Съжалявам“, извинил се учителят, „но позволи ми да се реваширам за грешката си като ти дам една вкусна праскова“.

„Благодаря ти, учителю“.

„Но аз искам да ви благодаря по един наистина достоен начин. Ще ми позволите ли да обеля прасковата вместо вас?“

„Да, благодаря ти много“, казал ученикът, изненадан и поласкан от милото предложението на учителя си.

„И тъй като вече държа нож в ръката си, би ли искал да я разрежа вместо теб, за да ти е по-комфортно като я ядеш?“

„С удоволствие, но не бил искал да злоупотребявам с щедростта си, учителю“.

„Не е злоупотреба, щом ти го предлагам сам. Просто искам да ти угодя колкото се може повече. Позволи ми да я сдъвча вместо теб преди да ти я дам“.

„Не, учителю, не искам да правиш това!“ изревал ученикът, изненадан неприятно.

Учителят се спрял, усмихнал се и казал „Ако обяснявам значението на всяка една от историите си на своите ученици, би било равносилно на това, да им дам сдъвкана праскова“.

Вие сте героят на вашият собствен живот

Свободата на волята при децата означава, че каквото и да изберат, ще бъдат героите на своите собствени животи, защото така трябва да бъде.

Дори и да са малки, няма причина да им давате „сдъвкани плодове“. Грешките, недоразуменията и свободата да избират трябва да са част от техния живот още от ранна възраст.

Сега е точното време да ги научите на добродеяния, за да разберат как да контролират емоциите си, да се учат от всичко, което правят и да се разберат как да се изправят, след като паднат.

Въпреки това, много родители искат да бъдат героите в животите на децата си. Те им казват как да мислят, действат и избират.

Ситуациите на предизвикателство ще бъдат от полза дори за най-малките деца. То ще им помогне да вземат решения, да отразяват и проучват това, което се случва.

Те ще започнат да вярват в своите собствени способности и само тогава ще могат да се чувстват сигурни, като се изправят срещу най-големите си страхове.

Да учиш не означава да създаваш, а да позволяваш

Да учиш някого не означава да създаваш, а да позволяваш на децата си да следват собствения си път. Помислете си как, ако това не се случи, би могло да създаде дълготрайни последствия.

Нека да кажем например, че юношите, които отиват в колеж нямат никаква мотивация, защото родителите им са ги накарали да изберат това конкретно учебно заведение.

Защо не позволите на децата си да полетят? Защо не им позволите да следват желанията си? Може би това е плод на страховете и несигурността на родителите.

Но времето тече за тези деца, тъй като те го пропиляват в неща, от което не са заинтересовани.

Ето защо е важно да окрилете мислите на най-малките, да насърчавате добрата преценка и винаги да избягвате фалшивите отговори.

Как да го постигнете?

• Накарайте децата си да вършат домакинска работа, която не им причинява твърде много умора и безпокойство. По този начин ще разберете, че са компетентни и способни.
• Оставете ги да действат сами, предлагайки им лично пространство, в което ще се чувстват така, все едно имат контрола сами да намират отговори на въпросите си.
• Винаги ги подкрепяйте, но без да им казвате какво да правят. Уверете се, че осъзнават факта, че могат да разчитат на вашата подкрепа.

Нормално е да искате да отглеждате децата си по начина, по който сте били отглеждани и вие самите. Все пак, трябва да си отваряте очите, за да не допускат те същите грешки, които са ви повлияли.

Винаги помнете, че да учиш не означава да създаваш, а да позволяваш дори на най-малките да повярват в себе си, за да могат да заблестят.

Източник: https://zdraveikrasota.bg