Да паднеш не е срамно, срамно е да видиш, че някой пада и да не му помогнеш. И не говоря само буквално, имам предвид и преносно. Всеки ден ставаме свидетели на хиляди хора, които се провалят по един или друг начин, но това изобщо не е лошото. Истинският проблем е, че виждаме как други хора натискат падналите в калта, натискат ги така, че да не могат да се изправят.

Слава на Бога, аз не съм падала духом, нито съм се дънила брутално и не ми се е случвало да ме тъпчат в калта, но пък често падам физически, спъвам се, коленича в снега, падам от автобуса, стъпвам на криво… Познайте колко пъти някой ми е помогнал? Правилно от 1000 падания – веднъж! Добър процент, нали?

Затова пък аз съм станала като линейка… Не знам дали привличам паданията на хората, но само за 3 месеца две жени паднаха по стълбите пред мен. Едната едвам я вдигнах… беше си счупила зъбите и се беше ударила доста лошо по главата. Действието се развиваше на доста оживен булевард в нашия квартал… Eдна жена дойде уж да ми помогне да вдигна падналата, но като видя, че има кръв се дръпна и заяви, че ще се изцапа… Ще се изцапа… Смятай! Нека си лежи в локвата кръв жената, защото сме си облекли новите дрехи… Такава ни е цялата работа… Масово хората са станали брутални егоисти. Дреме им само за собствения задник… Втората жена, която се стовари пред мен само си изкълчи крака, а един съсед даже не се обърна да види какво става.

Но има надежда в тунела… И при двата случая минаваха деца, които попитаха дали могат да помогнат и то малки, чиито родители ги дърпаха напред. Дано не им повлияят… Дано поне на децата им пука какво се случва около тях. Защото както казах не е срамно да паднеш, срамно е да не помогнеш на падал!

Източник: https://glamgirls.bg