Не бях те забелязала до вчера, разминавах се с тебе като с непознат, а ти си бил така наблизо, бил си вече в моя свят. И появи се сякаш от мъгла, видях в очите ти, моите очи, в погледа ти – моя поглед. Седях пред теб, а пред мене ти и се чудех двaма ли сме или сме един в огледало…

Знаех, че хората са просто половинки на една изгубена душа и рано или късно се събират, за да преоткрият заедно света. Но все не вярвах, че е някак си възможно да се преоткрия в друг, а аз изгубих се в очите ти и се намерих в теб.

И колкото повече гледам те и колкото повече чувам за теб, толкова повече мисля си, че ти си просто аз в друг човек. Възможно ли е някой толкова далечен, непознат, да е всъщност най-близкият човек за мен на този свят. Песните, стиховете, местата най-любимите, за всички други странни и абсурдни, за мен и теб едни и същи са. Дали възможно е да си изгубил себе си, за да се намериш в някой друг… И дали не е късно – ти с друга си и аз с друг….

Източник: https://glamgirls.bg