Бихте ли спрели до това магазинче?

–          Да, госпожице.

„Охх…разбира се, че ще няма да имам чадър, а навън ще започне да вали…”, помислих си докато притичвах от таксито към онези малки магазинчета, които мисля, че наричаха клекшоп. Поне този беше първият денонощен, който видях по пътя си към вкъщи. В късния час на нощта беше започнало да вали…какво да се прави. Февруари и Март, особено Март месец, са непредвидими със своите променливи настроения.

Стигайки до магазинчето забелязах, че не съм единствената, която иска да си купи нещо в тази вече дъждовна вечер, огряна от уличните лампи и озвучена от хорския смях и някаква еуфория, които преминаха покрай мен. Спрях отпред, прегърнала се с двете ръце, защото освен чадър явно бях забравила, че пролетта все още не е настъпила, колкото и да ми се искаше. Мъжът, който беше пред мен тъкмо понечи да каже какво иска на продавача, когато погледите ни се срещнаха… За момент се усетих, че нямам някакво определено изражение на лицето, но през съзнанието ми се прокрадна нещо като въпрос „Дали да извърна погледа си и да се направя, че не забелязвам как мъжът явно вижда, че ми е студено, а и нямам с какво да се скрия от ситните, студени капчици дъжд за разлика от него…или пък, просто да се усмихна въпреки студа, който бе обзел тялото ми…”

Усетих как заглуших този въпрос в съзнанието си и на негово място се появи една мека топлина, която сякаш сгря обстановката, тази вечер, ледените капчици по лицето ми и намери отражение в очите на мъжа срещу мен.

–          Заповядайте, минете пред мен госпожице!

Каза той, споделяйки чадъра си с мен без дори да се замисли и да ме попита „Искате ли?”. В този момент видях как просто моята усмивка го е докоснала. Моята искрена и топла усмивка е причината да усетя и това в него и атмосферата около нас… Просто една усмивка, искри в очите ми и „Благодаря!”, напълниха този момент с топлина и всичко си беше на мястото. Аз бях жена, а той мъж…какво по-нормално от това…

Взех това, което ми трябваше, благодарих му отново и притичах обратно в таксито. Докато още се усмихвах се замислих за нещо… Да си жена в мъжки свят…какво по-хубаво от това!

В тази ситуация аз направих избора да съм жена. Как ли? Ами просто усмихвайки се на един непознат мъж, който едва ли щеше да ми даде реда си и да сподели чадъра си с мен ако бях отвърнала поглед на другата страна, потропвайки с крак и мрачна физиономия на лицето, която казва „Хайде ако обичаш…разбързай се, защото ми е студено и няма да те чакам цяла вечер. Какво си ме зяпнал?”. Дори се замислих, че съм ставала свидетел на подобни изказвания от жени към мъже, в ситуации близки до моята. Естествено те не са получавали отношението, което аз получих, а по-скоро такова, след което са се убеждавали в това свое вярване, че мъжете са гаднияри или подобна обидна дума.

След размисъла ми в таксито, за който ще споделя след малко, реших да разкажа ситуацията на мой приятел и той ми каза:

–          Криси, нямаш представа понякога една сърдечна женска усмивка как може да те разтопи…

И тогава ми просветна и картината стана цяла… Това е от онези малки, но всъщност много големи неща. От онези малки жестове, които правят чудеса. Това е онова малко нещо, заради което мъжете ни подаряват красиви цветя, купуват подаръци, дори понякога биха преобърнали света…просто за една истинска и сърдечна женска усмивка, която дълго време след това сгрява сърцето им. Просто една усмивка и едни очи, които го гледат с възхищение, удивление, благодарност… които излъчват женственост!

Не е нужно да обрисувам подробно времето, в което живеем или мъжкия свят, както често го наричаме. В този мъжки свят се е изгубило нещо много ценно и важно за неговото съществуване и най-вече развитие. Загубила се е така необходимата му женственост или женска енергия, които всъщност са неговото гориво, неговия творчески заряд и онази така нужна нежност, красота и вдъхновение, които да го завършват и балансират.

Днес жените работим наравно с мъжете. Можем да имаме успешен бизнес и кариера, да изкарваме колкото, дори повече от това, което изкарват мъжете, можем сами да се оправяме в живота, както се казва. Но можем ли наистина? Истината е, че както ние не можем без мъж до себе си, така и мъжете не могат без жена до тях. Това е и причината да се търсим, да искаме да имаме до себе си човек, с когото взаимно да се обичаме, да се развиваме, да виждаме с него бъдещето си и да го градим, да създадем семейство и да оставим нещо след себе си. Нещо, което да символизира и олицетворява нашата любов.

И това звучи прекрасно, само че то би било наистина такова ако жените сме жени, а мъжете са мъже. То би било прекрасно, когато всичко е на мястото си.

Скъпи дами, искам повече да споделя нещо от личен опит, а не да давам съвети или напътствия, които не са преминали през мен.

Аз самата преди известно време разбрах няколко неща.
Първото от тях е, че в този мъжки свят аз също мога да се “оправям сама в живота”, да изкарвам толкова, колкото много от мъжете и сама да си позволявам удобства, грижи и да си осигурявам сигурност.

Разбрах също, че мога да пренеса куфара си, който тежи почти колкото мен по стръмни стълби, защото обичам да ходя на фитнес и въпреки скромните си килограми ми се отдава да вдигам тежки предмети.
Разбрах също, че мога да се държа като желязната лейди и да постигам всички цели, които си поставя. Осъзнах, че мога даже да скрия чувствата си, да не показвам слабостите си пред хората и особено мъжете. Мога не само да казвам “Няма нужда, мога и сама!”, когато ми предложат помощ, но и наистина да успея сама, както с куфара си, всички тежки торби и чанти, така и с други по-сложни задачи в ежедневието, работата и личния живот.
Разбрах също, че мога и да вляза в ролята на мъжа в една връзка като взимам решенията, поемам отговорностите, като бъда тази, която прави изборите за всичко и да съм тази, която доминира, има контрол над ситуацията и бъде по-решителната и целеустремената…но по онзи начин – “На всяка цена!”
Разбрах всичко това докато някъде там се чудех “Защо в много отношения в живота ми се чувствам като мъж?”, защо често ми казват “Ти си мъжко момиче и на теб няма как нещо в живота да ти е трудно!”. И освен, че аз самата за всичко казвах “Мога и сама!”, дори мъжете около мен ми казваха “Ти можеш и сама!”…
Всъщност някъде между всичко това аз тайно си казвах “Искам да се почувствам жена!”. И колкото повече тези думи напираха и се прокрадваха в съзнанието ми, толкова повече и аз самата започнах да променям някои неща в поведението си.

Просто направих този избор… Избрах да бъда жена в мъжкия свят.
Избрах да бъда нежна, страстна, любяща, благодарна, а не ледената кралица.
Избрах да оставя мъжа да взима решенията дори и да сбърка. Избрах и да бъда до него в грешките му и просто да го подкрепя и да вярвам в него.
Избрах да откликвам, когато ми предложат помощ за тежкия куфар, задача в работата или нещо, което искам да постигна. И не само…видях, че няма и нищо срамно, неудобно и неестествено за една жена да помоли за помощ и след това отново да благодари.
Видях, че една сърдечна женска усмивка наистина може да разтопи мъжа отсреща.
Почувствах, че колкото повече аз приемам и харесвам факта, че съм жена, толкова повече и мъжете около мен ме възприемат като такава – нежна, лъчезарна, топла и жена, на която сами предлагат помощта си, а не се страхуват от нея, както често се е случвало преди това.
Реших да остана тази жена, която винаги обича, уважава, цени и отстоява себе си, поставя се на първо място, но и да бъда такава, която го прави по един женски начин – с усмивка, топло сърце и любов – към себе си, хората и самия живот.
Разбрах, че когато си жена и искаш прекалено много да контролираш всичко, оставайки без онези моменти на спонтанност, някъде там губиш от творческата си енергия и изгубваш връзката с женското си начало. Трудно започваш да се доверяваш и да пускаш този контрол, който те кара да бързаш и профучавайки покрай някоя витрина да виждаш мъжествените си движения, преправяйки си път между хората, крачещи спокойно по улицата, гонеща поредната си цел.
Реших по-често просто да спирам и да се наслаждавам на сега, по-често да си подарявам време да творя и да се зареждам. И знаете ли? Точно тогава, в онзи привидно спрял и спокоен момент, някак и моите цели започнаха да се осъществяват така – спокойно и НЕ на всяка цена. Просто така…по един женски, вдъновен, вярващ и спокоен начин, с една лекота и нежност.
Някъде в своето осъзнаване започнах да забелязвам и онези малки неща, които правят мъжете за жените, които често приемаме за даденост, а те просто искат в замяна топлата ни усмивка и думата “Благодаря!”. Започнах да забелязвам тези неща не насила, а те просто все по-често се разкриваха пред мен.

Започнах и да оценявам тяхната стойност и важност. Разбрах, че както всичко в живота ни, така и точно тези малки жестове от мъжете към нас не са даденост. Те са избора на един мъж да бъде мъж и да уважава и цени жената. Това, което иска той е също да се почувства уважаван и ценен.
В един момент просто си позволих да бъда жена, да ме оприличават като женствена, а не студена, да постигам всичко по женски начин и така намерих и заживях с онази така необходима на мъжкия ни свят частичка от моето същество, която ми помогна да намеря своя баланс. И този баланс да помогне и на света  да е една идея по-уравновесен, една идея по-красив и усмихнат, една идея по-зареден и творчески.
И всичко това е една идея…това е моята идея и рецепта за хармония, която реших да споделя с вас.

А скъпи мъже, с вас ще споделя друго много важно и което ме е докоснало.
Да бъдеш джентълмен не е нито клише, нито остаряло. За мен това е най-присъщото поведение и отношение на един мъж. Това показва отношението на мъжа към самия него и отношението му към живота, а не само към жената до него.
Да бъдеш джентълмен е и също нещо, което ще оцени една истинска и уважаваща себе си жена. Ако искате да имате такава до себе си бъдете джентълмени и уважавайте жените!
Уважавайте и ценете това, че тази жена ви е позволила точно вие да бъдете до нея, да я докосвате, да я целувате. Позволила е точно на вас да отмятате нежно косата й и да гледате дълго в очите й, да се сливате с душата й и да оставите следа в сърцето й. Точно на вас е решила да дава от енергията и любовта си.

Ценете това, защото дори и понякога жените да успяваме да скрием чувствата и емоциите си, можем всъщност да бъдем дълбоко засегнати от нещо, което за вас да е незначително. Дръжте на думата си към нея дори и за малки неща като „Ще ти се обадя в осем.” Спазвайте обещанията си, защото разочаровате ли я нещо в този момент се пречупва и тя може никога да не ви погледне със същите очи. Може и да замълчи, може да преглътне, може дори отнова да ви посрещне с усмивка, но ще има и нещо различно в нея…и вие може никога да не разберете на какво се дължи. Знайте, че ако това се случи в някакъв момент вие сте я разочаровали с едно от онези неща, които за вас са незначителни.

Уважавайте и обичайте жената до себе си, защото е избрала точно вас. Може да е имало много други, които са искали да бъдат до нея, да спечелят сърцето й, но тя е избрала да спре до вас…точно до вас. Бъдете и вие благодарни и не забравяйте за онези малки жестове. Те наистина правят чудеса и няма истинска жена, която да не ги оценява. Няма да има и жена, която да е избрала да е с вас, да ви обича и подкрепя и да не оцени красивото цвете, от онези любимите й, или нещо, което я е зарадвало на първите ви срещи, на които сте били толкова влюбени и сте искали да сложите целия свят в краката й. И всичко това е било, за да я спечелите. Сега, когато това се е случило, спомняйте си за онези моменти и жестове, които са я карали да ви гледа по онзи начин и само този поглед ви е бил достатъчен, за да се разтопите.

Мъжката и женската енергия са две различни и неможещи една без друга енергии, които имат нуждата да преливат една в друга по естествен начин. В мъжкия свят, в който живеем това е напълно възможно, когато ние жените си позволим да бъдем жени и оставим мъжете до нас да са мъже. То е възможно, когато мъжете са мъже и оценяват това, което жените им дават само с енергията и присъствието си.

Всичко е както свързано, така и отделно, защото зависи от изборите, които правим в живота си. От това ние да изберем да бъдем наистина жени, а мъжете да изберат да бъдат наистина мъже. Тогава и един такъв мъж и една такава жена ще се срещнат, защото ние привличаме чрез вибрацията, излъчването си, желанията си и всички онези мисли в главата ни и чувства в сърцето ни. Чрез тях ние рисуваме картината на нашия живот, случваме всичко в него и създаваме историята си.

Докато пътувах към нас в онази вечер, гледайки отазяващите се светлини на града през мокрите прозорци на таксито, всичко това премина през съзнанието ми и аз не спрях да се усмихвам. Усмихвах се, защото си дадох сметка за избора, който съм направила.

Аз съм благодарна за това, че съм жена и избирам да бъда такава всеки ден в този мъжки свят, в който живеем!

Автор: kristtin.com