Съвременният свят на изкуствената красота, на холивудските филми, на безкрайните рекламни послания от билбордовете до подложките за хранене в ресторантите се стреми да налага на жените стереотипни роли – “бизнес дама”, “уличница”, “блондинка”, “добра майка”. Но всяка представителка на нежния пол е уникална и не се вмества в нито един шаблон. Именно за това говори в книгата си психоложката Юлия Свияш.

Тя не преследва щастието
Тя изобщо нищо не преследва! Тичането подир щастието е най-популярният и най-глупавият спорт. Всички тичаме нанякъде – към светлото бъдеще, към утрешния ден, към следващата година и т.н. Истинската жена не се занимава с този вид “спорт”. Тя плува по течението на живота и винаги се намира в днешния ден.

Настоящето е най-интересното и най-важното от това, което ангажира вниманието й
Разбира се, тя има планове за бъдещето, но не отлага живота за утре. Не чака истинският й живот да започне, когато най-накрая отслабне, когато дойде принцът, когато обстоятелствата бъдат подходящи и т.н. – тя живее сега.

Да бъде истинска жена е голяма привилегия и тя го разбира
Благоговее пред факта, че се е родила жена, и го схваща като особена ценност. Тя не просто познава себе си като жена на понятийно равнище – тя се чувства такава. Да бъде истинска жена за нея не е изпитание, не е тежък труд и кръст, който трябва да носи цял живот. Това е подарък и благослов на съдбата. Истинската жена култивира у себе си женствеността на всички равнища – вътрешно (усещания, чувства, мисли) и външно (тяло, дрехи, поведение).

Тя живее със своя скорост
Когато живеете прекалено бавно, нямате усещане какво представлява животът. Когато живеете прекалено бързо, не успявате да почувствате живота. Всяка от нас си има своя скорост на съществувание. Истинската жена добре я познава и усеща, живее в съответствие с нея. Тя сама регулира натоварването и по този начин определя скоростта на обкръжаващите я обстоятелства.
Истинската жена живее така, че да прави това, което иска, и същевременно да не губи вкус към живота. Най-главното в действията й е не колко движения ще направи тялото й за единица време, а доколко точни са пресмятанията й и съзнанието какво върши и защо го върши.

Поставя себе си на първо място
Това не означава, че е егоистка, корава, бездушна или цинична. Просто тя знае, че зад огромното желание да се занимаваш с другите хора се крие страхът да живееш собствения си живот. Тя никога не губи чувството за ценността на своето лично пространство. Но в същото време е способна да оказва подкрепа, да помага на околните, да участва в живота им.
Тя не казва “да”, ако сърцето й казва “не”. И винаги слуша себе си и вярва на чувствата си.

Не й трябва “изпитна книжка за Живота”
Всяко момиче получава такава книжка – за пред родителите, учителите, съседите, роднините, приятелите и колегите – още в детските си години. И момичетата посвещават целия си живот на вземането на “изпити” по нея. Истинската жена я е изхвърлила. Нека другите слагат “чавки” в графите “омъжена – неомъжена”, “нормално- ненормално”, “сама – обвързана”, “като при всички – не като при всички”…
Истинската жена живее със свои ориентири, сама си ги измисля и сама ги олицетворява. И ако не приличат на стандартите на другите, не се тревожи особено много. Разрешава на другите да се самооценяват така, както им се иска. Знае, че мисията “да се харесаш на всички” е глупава и неосъществима.

Надраснала е “доброто момиченце” у себе си
“Доброто момиченце” е възпитаницата на родителите. Тя има само една задача – да се харесва на околните, да предизвиква одобрение. Да се харесва дори когато собствените й желания протестират. “Доброто момиченце” живее според принципа “аз трябва да…” или “аз не бива да…” Рядко се запитва какво иска в действителност. Истинската жена се е разделила с “доброто момиченце” у себе си, разделила се е и с постоянния стремеж да бъде одобрявана и хвалена. Това не означава, че й е все едно как я оценяват. Просто тя не доказва нищо на никого, особено за сметка на самата себе си.
Истинската жена се отнася снизходително към своите черти, които е прието да се наричат “недостатъци” (кой ги няма…). Тя ги вижда, но не драматизира. Не ги крие, но и не ги вади на показ.

Тя не разиграва драмата “Колко е тежък животът ми”
Като я гледаш, няма да кажеш, че се скъсва от работа – ден и нощ печели пари, мие, пере, чисти, грижи се за мъжа и децата. Никога няма да помислиш, че се е уморила, докато е правила ремонт или е строила вила. Дори когато наистина е много натоварена, истинската жена намира време да се възстанови и да изглежда добре.
Тя не се прави на жертва, защото знае – обстоятелствата са сложни не сами по себе си, а в зависимост от нейното отношение към тях.

Самотата за нея е подарък
Истинската жена цени и обича периодите на самота, ако ги има. Тя не се стреми да вкара в живота си случайни познати или мъже, само и само да не остава насаме със себе си. Да бъде насаме със себе си е благо. Това е времето, когато най-добре ще може да изпълни живота си със спокойствие и дълбочина. Истинската жена е интересна за себе си и с наслада се възползва от самотата.

Тя обича възрастта си – винаги
Истинската жена живее в своята актуална, реална възраст, ползвайки се от всичките й предимства. Тя не се залъгва с приказки, че на тази възраст “вече е късно” или пък “още е рано” за еди-какво си. Тази философия е оправдание за онези, които си служат с годините, за да прикриват страховете си или вътрешните си забрани.
За истинската жена е възможно всичко и на всяка възраст. Затова тя не съжалява, че не е успяла да направи еди-какво си. Това не означава, че не се грижи за себе си и не се стреми да изглежда добре. Тя просто не се прави на по-млада и не се стреми да бъде такава, каквато е била преди 20 години. Истинската жена знае – всяка възраст си има своя красота, сексуалност и чар.

Източник: www.adme.ru

Искрено Ваша,
Олга Н