Защо хората вярват на псевдонауката

Защо хората вярват на псевдонауката | Диана

Псевдонауката може и да е привлекателна в киното, но присъствието й в медиите би трябвало да буди възмущение. Как учените да се преборят с разпространението на незнание?

Псевдонауката е навсякъде – на гърба на шампоана ви, в рекламите, които изскачат на Facebook стената ви и най-вече в жълтата преса.

Смели твърдения, написани в многосричен научен жаргон създават фалшивото усещане, че са подкрепени от лабораторни изследвания и непоколебими факти.

Магнитните гривни подобряват спортните ви резултати, въглехидратите ви правят дебели и практически всичко причинява рак.

Естествено, учените знаят, че понякога хората вярват в неща, с които знанието няма нищо общо. Част от тях приемат, че няма проблем в различните възгледи – в крайна сметка самият свят на науката е пълен с хора, които имат разногласия помежду си. Ако всички мислеха по един и същ начин, всички учени биха могли да се пенсионират и да нарекат статуквото “истина”.

Но когато хората са абсолютно убедени, че измамата, пенкилера и всякакви вълшебни лекове са подкрепени от науката, трябва някак да се води борба срещу това.

Защо обаче е толкова трудно?

Европейците – и особено британците – винаги са били предпазливи по отношение на “социалния елит” – привилегированата общност, в която учените заемат централно място.

Много хора настръхват при мисълта да слушат думите на онези, окичени с многобройни научни степени, които говорят пренебрежително от висотата на познанията си и се опитват да “поправят” по-малко образованите.

В масовото мислене хората на науката имат репутация на ограничени, арогантни, високомерни и нетолерантни към онези, чиято специализация е различна от тяхната.

Но горе-долу колкото голям е броят на високомерните учени, толкова приблизително е и броят на скромните, любезни, ентусиазирани деятели на науката, които обичат своята научна област и искат да я популяризират сред масите.

Вижте още:   Не изисквайте невъзможни неща от детето си

Когато обаче се опитате да противоречите на съществуващите убеждения, рискувате да се изправите пред цял набор безумия.

Затова нека за момент погледнем какво се случва в ума на хората, докато четат научни статии:

• “Ирационалната ескалация” (тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия) е причината хората, които вече са дали парите си за билети за невероятно слаб филм, да похабят и времето си, за да го гледат. Това е и причината хората да се мъчат да изядат ужасната храна, която са поръчали, или да сключат брак, когато връзката вече е поела надолу – това е стремежът да оправдаваш предишни решения, използвайки следващото.

Това означава, че ако хората стоят достатъчно дълго зад някаква позиция, те имат усещането за “инвестиция” в нея – и вероятно ще се стремят да я отстояват до последно.

• Наравно с желанието ни да бъдем прави, ние сме податливи и към следването на тенденции и модели, когато осмисляме света. Това ни води до склонност към потвърждаване и селективност: търсим доказателства, подкрепящи теорията ни и игнорираме доказателствата, които я опровергават.

Като се има предвид, че всеки ден ви се случват няколко милиона индивидуално наблюдавани събития е лесно да подберете от тях някое, доказващо идея, в която вече сте повярвали, независимо дали тя е суеверие или стереотип.

• Ежедневният живот носи много информация и понякога подсъзнанието ни я обобщава погрешно, ставайки жертва на илюзията за групиране. Всякакъв случаен набор от данни изглежда така, сякаш в него има свързващи елементи. Ако нямаше такива елем

Вижте още:   Защо докосването събужда емоции?

енти, не би било случайно разпределение, а равномерно, базирано на шаблон. Но нашата пристрастеност към реда ни тегли към общите елементи – и е лесно да забравим, че две неща, които се случват едновременно, не е задължително да бъдат свързани.

Ефектът Дънинг-Крюгер е брутално обобщен от Дарвин като “невежеството поражда увереност”. Колкото по-малко знаете, толкова по-вероятно е да се приемате за експерт. Обратно – колкото повече знаете, толкова по-вероятно е да се съмнявате в компетентността си. Това означава, че някои хора имат илюзия за превъзходство, а някои експерти не могат да обяснят как правят нещо, защото приемат, че това, което правят, е лесно – или очевидно за всички.

//www.youtube.com/watch?v=4Y5ia2CEt5c

Един експерт, който може да обяснява разнообразни неща, е Кристиан Беренбрух, носител на наградата Advance Global Australian по биотехнологии, гостуващ преподавател в Мелбърнския кралски технологичен институт и член на преподавателското тяло на университета “Монаш”.

Беренбух посвещава поне по три часа на ден на разобличаване на псевдонауката

Той казва: “Където са намесени пари, науката отива в боклука. Например, когато средностатистически спекулант реши да инвестира в технологична компания, е много трудно да се преодолее убеждението, че науката не е шарлатанство. По цялата земя е пълно с публични компании, които печелят пари от наивни инвеститори, опирайки се на псевдонаука – но след като инвеститорите се хванат на хорото, продължават да играят в тази игра”.

Друга област, в която псевдонауката процъфтява, е здравеопазването, твърди Беренбух.

Когато здравето се влошава и има все по-малко варианти за лечение, тенденцията да се пробва всичко възможно нараства. Объркващият аспект на това е концепцията за човешката надежда – и тя, за съжаление, практически винаги подкопава науката. Надяваме се, че нещо ще проработи. Вярваме, че нещо ще даде резултат.

Вижте още:   Лоши ли са “лошите” емоции?

Маргарет Дефейтър отговаря за комуникацията между бизнеса и работодателите в универститета “Нортумбриа” – пост, който й дава богат опит с публичната комуникация.

Тя има някои практически съвети как да бъде предадено добре научното послание до масовите потребители:

“Мисля, че много учени се затрудняват да обясняват изследванията си на обикновен, ежедневен език. Най-добрият начин за комуникация, който съм открила, е чрез събития като фестивалите на науката. Екипът на Healthy Living беше направил на такъв фестивал временен щанд, обясняващ с леснодостъпни модели и занимания, базирани на резултати от научни изследвания. Резултатът беше изключително добър – те вземаха нещо доста абстрактно – и го превръщаха в конкретно”.

Ако ще се борим с митове, трябва да подобрим способността си за комуникация, с креативни подходи като занимания с участие на публиката, насърчаващи индивидуалното усвояване на знания.

Учените може и да са в правото си да се опитват да изкореняват погрешните разбирания, но е необходимо да предложат на хората нещо друго, което да звучи достъпно и достоверно.

//www.youtube.com/watch?v=htEMitphv8w

Източник: The Guardian / Lifecafe

Ако статията е била интересна - моля, споделете я.


Благодарим Ви!!!
х
This window will automatically close in 20 seconds