Дишането е непрекъснато, гладко протичащо и ритмично движение. Всичко се променя, но дишането остава най-верният придружител на човека, през целия му живот.
В древните езици съществува думата “атман”, която означава едновременно душа и дъх. Латинската дума за дух е “спиритус”, а за дишам “спираре”. От същия корен е и думата инспирация – вдъхновение. На гръцки думата “психо”, означава и дъх, и душа.
Индийците говорят за прана, като универсална жизнена сила. В езика ни съществуват доста доказателства за значението на дъха и дишането. Например: Спря ми дъха. Притаявам дъх. Излезе ми въздуха. Дъх не ми остана и т.н.
Всички знаем, че нервният и спокойният човек дишат по различен начин. Повечето хора дишат прекалено късо и неравномерно, което пречи на пълноценния, плавен дъх. По принцип децата дишат все още правилно. Дъхът им върви леко и дълбоко, в естествено определен ритъм.
Още във високоразвитите древни култури на инките, тибетците, египтяните и гърците, се е практикувало лечебно дишане. Жреците, йогите и народните лечители са познавали действието на дишането и са прилагали определени начини на дишане, за лечебни цели и избистряне на съзнанието.
Древните гърци са предполагали, че седалището на душата е диафрагмата. Тя се намира по средата на човешкото тяло и съединява неговата горна и долна половина. Белите дробове свързват лявата му – женска и дясната – мъжка половина.
Много създатели на религии и мистици са се занимавали с дъха. Те са знаели, че опознаването на дъха е равнозначно на опознаване на самия себе си и на влизане в допир с Вселената.
Индийският учител по медитация Макариши учи: “Овладявайки дъха, овладяваме и мислите си, а с овладяването на мислите си, изпадаме в спокойно и уравновесено състояние“.
По начина на дишане – скорост, ритъм, дълбочина, може да се съди за физическото и душевното състояние на човека. Днес все повече хора се убеждават в непосредствената взаимна връзка на тялото и душата с дъха и дишането. Установено е, че хора, които дишат повърхностно и късо, лишават хронически тялото си от нужното количество кислород.
Недостигът от кислород води до натрапчиво чувство за несигурност и обреченост. Дълбокото дишане води до увеличаване на кислорода в кръвта и с това се предотвратява възникването на усещане за страх.
Сложна система от обратни връзки съобщава на мозъка, че организмът е снабден с достатъчно кислород. Изчезва страхът, че няма да оцелееш.
Достатъчни са 3×7 дълбоки вдишвания, за да бъдат снабдени с нужния кислород, около 8 милиона клетки на тялото.
Съзнателното дишане води до проясняване на мислите и освобождава съзнанието. То освежава и носи облекчение в стресови ситуации. Затова няма нищо чудно, че се възобновяват забравени традиции и дихателни упражнения.
Модерният човек преоткрива лечебните сили на дишането. Все по-често при цялостно лечение на организма, наред с нужната медикаментозна терапия, се препоръчват и определени дихателни упражнения и процедури.
Източник: Център за Психология и Психотерапия
