Скъпи ТИ:

Искам да си представиш това: момиче, седящо на пода в спалнята си, пресъхнала, със свито от ридания тяло. Момиче, което бие юмруците си от пода, за да предизвика чувство в разбитото си сърце.

Сега искам да си представиш лицето ми, защото това момиче бях аз и никога не бях достатъчно добра за теб.

Винаги бях на второ място след дузината момичета. Караше ме да се чувствам напълно безполезна. Съсипа ме емоционално. Въпреки това, не те мразя.

Вместо това, искам да ти благодаря!

Въпреки, че ми отне месеци, най-накрая осъзнах, че не аз не съм достатъчно добра за теб, а ти не си достатъчно добър за мен. Тези думи отекват в съзнанието ми и постоянно ми напомнят, че заслужавам повече от това изопачено схващане за любовта, което ми бе поднесено на потъмнял сребърен поднос.

Заслужавам повече от това да съм игнорирана.

Заслужавам повече от това да бъда манипулирана.

Заслужавам нещо по-добро от теб.

Знам, че не съм същото момиче, което седеше на пода в спалнята онази нощ, защото вече не бих дала на някого абсолютна власт над мен и не бих позволила да се чувствам безполезна и маловажна повече.

Бях обхваната от негативизъм и за известно време смятах, че ти си единствената светлина в живота ми. Давех се и всеки божи ден се събуждах с надеждата твоята ръка да ме издърпа на повърхността.

Грешах.

Точно тази нощ осъзнах, че ръката ти не е там, за да ме спаси, а за да ме бутне още по-надолу. Тази нощ осъзнах, че единствената ръка, от която се нуждая, е моята.

Искам да се замислиш за момичето, което не можеше да спи нощем, защото кошмарите бяха по-лоши от действителността, която бе ужасна.

Искам да се замислиш за момичето, което не можеше да яде, защото нямаше апетит от постоянното безпокойство, че е направила нещо грешно.

Искам да се замислиш за момичето, което се мразеше толкова много, че сутрин ставаше от леглото само за да се върне в него след няколко часа.

Искам да се замислиш за момичето, което плачеше тихо нощем, надявайки се родителите и да не чуят.

Искам да се замислиш за всички неща, които ти не си видял, всички неща, които не си изживял, всичко, което тя пазеше в тайна.

И сега искам да се замислиш за човека, в който се превърнах.

Защото благодарение на това, което научих от теб, вече не търся щастието. Вече имам достойнство и не търся одобрение от някого.

Благодарна съм за това, че беше част от моя живот, защото си най-доброто лошо нещо, което ми се е случвало някога.

Надявам се никога да не попадаш в ада, в който ме изпрати ти и искрено ти желая щастието, което изпитвам всеки ден.

Благодаря ти, че ме обгради с тъмнина, защото толкова прекрасни неща излязоха от тази тъмнина. Толкова много прекрасни неща дойдоха от теб.

Автор: Ася Фърцаловска