Психолози са открили, че моралните мятания на човека в пряк смисъл се отразяват в очите му, по движението на които може да се определи какъв избор ще направи техният притежател.

Това може да се използва за манипулиране на мнението и в качеството на база за детектори на лъжата, става ясно от статия, публикувана в сп. PNAS.

„Хората често си мислят, че моралният им избор в конкретна ситуация се задава от абсолютно стабилни предпочитания и принципи, които съществуват в сърцата и умовете им. Ние смятаме, че много морални решения се вземат от човека, както се казва, в движение, и се явяват продукт на това, как хората възприемат и взаимодействат със средата в текущия момент от времето“, казва Майкъл Слайви от Калифорнийския университет в Мерсед (САЩ).

Слайви и колегите му наблюдавали поведението на доброволци, които поканили да поиграят на проста игра – да оценят моралността на една или друга постъпка, за която им разказвали учените през наушници и микрофон. По време на всеки такъв сеанс поведението на участниците било следено от цяла редица камери, следящи положението на техните глави, очи, ръце и прочие части на тялото.

В определен момент от време, докато течал разказът, на дисплея на монитор, който гледали доброволците, се извеждали две противоположни по смисъл и морално съдържание съобщения – например „убийствата понякога са оправдани“ и „убийствата с нищо не могат да се оправдаят“. В този момент камерите започвали неотклонно да следят положението на очите на човека и да наблюдават дали те задържат погледа си върху едно от тези твърдения.

Тук в работа влизала автоматиката – ако човек задържал очи върху една от моралните „максими“ достатъчно дълго време, то компютърът незабавно подавал сигнал и искал доброволеца незабавно да направи своя избор, независимо че учените първоначално давали време за размисъл. Както обясняват авторите на статиите, по такъв начин те се опитвали да разберат влияе ли това, което гледаме и за което мислим, върху нашите морални нагласи и избори.

Експериментът показал, че нашите морални устои са изключително възприемчиви към това, което гледаме в момент на вземането на тежко решение – доброволците избирали варианта, към който гледали, в 58% от случаите, което говори за отсъствие на случайност в техния избор.

С други думи, учените можели да манипулират мнението им, карайки ги да правят избор в момента, когато те гледали „необходимата“ максима.

„В съвременните мобилни телефони са вградени цял арсенал различни датчици и сензори и голяма част от тях може да следи движението на очите с помощта на камери. Наблюдавайки най-малките изменения в нашето поведение, тези джаджи могат да ни помогнат да направим избор по време на покупка, поръчка на обяд в ресторанта по такива начини, за които преди и не сме се замисляли“, заключава Петер Йохансон от университета на Лунд (Швеция).