В реалния живот обаче ако прекалено усърдно търсим партньор, чиито характеристики да изглеждат идеални за ума ни, сами се обричаме на провал. А ако оставим избора на партньор изцяло на сърцето, без да използваме и разума, отново създаваме предпоставка за катастрофален резултат. Така че как да намерим нужния баланс между разума и сърцето?

Отговорът се крие в емоционалната интелигентност. Тя представлява способността да забелязваш, разпознаваш и регулираш емоциите си. Емоционално интелигентният човек може да разпознае емоциите, които изпитва, съответно да постои с тях достатъчно дълго време, така че да може да се погрижи за тях, вместо просто да ги потисне или да реагира импулсивно под тяхно въздействие. Освен това емоционално интелигентните хора са емпатично настроени, тоест те могат да се поставят на мястото на другия и да разберат как се чувства той. Емоционалната интелигентност е едно от най-ценните качества в процеса на ходене по срещи, отхвърлянето и връзките. Ето защо:

1. Здравословен избор
Когато сме направлявани от сърцето и не правим разлика между тревога, сексуално желание, безумно влюбване и привързаност, привличането, което изпитваме, може да ни тласне към нездравословна връзка. Но ако сме водени изцяло от ума си и не вземаме предвид поривите на сърцето, то тогава рискуваме да си изберем човек, чиито характеристики звучат чудесно, но пък не можем да се свържем емоционално с него. Чрез емоционалната интелигентност ние следваме сърцето си, като в същото време позволим и на ума да проучи нещата. Тогава вероятността да започнем удовлетворяваща и здравословна връзка е много по-голяма.

2. Осъзната реакция
Случвало ли ти се е да изпратиш съобщение, за което после да съжаляваш? А да започнеш спор, който бързо ескалира? А да се вкопчиш в настоящия си партньор, защото те е страх да не те изоставят, което произтича от детството ти и опитността в предишните ти връзки? Емоциите могат да провокират както най-сближаващите, така и най-разрушителните събития във връзката. Затова умението да знаеш как да поседиш с тези емоции и да реагираш подобаващо е най-ценното за процъфтяването на една връзка, а и на живота като цяло.

Един от начините да реагираме осъзнато, е да практикуваме въздържане и състрадание към себе си. Необходимо е да се тренираме в устояване на порива да реагираме импулсивно. Да, знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. И все пак би било от помощ ако например визуализирате как в действителност създавате пространство за емоцията, която се надига във вас – аз лично си представям, че тази емоция се разширява в един балон извън мен. След което практикувам състрадание към себе си като си казвам вътрешно това, което бих казала на приятел в същата ситуация. Например: „Нормално е да се чувстваш ядосана в момента! И ти е напълно позволено да се чувстваш по този начин. Всеки друг на твое място би се чувствал така. Но нека сега видим какво ти носи този гняв! Може би не си заявила границите си достатъчно ясно и човекът ти се е качил на главата? Може би човекът насреща не се е съобразил с теб? А заявила ли си какво искаш? Разгледай добре поради каква причина се чувстваш ядосана! А сега обмисли каква би била най-полезната за теб реакция в тази ситуация!

3. Приемане на отхвърлянето
Няма как всички хора да ни харесват… Може би когато става въпрос за познати и колеги, ние приемаме факта, че не може всички да ни харесват. Но стане ли въпрос за ходене по срещи, рязко започваме да приемаме отхвърлянето лично – все едно цялата ни стойност като хора е заложена на резултата от срещата… Ходенето на срещи обаче е процес, на който е добре да се наслаждаваш – прекарал си една красива вечер с някого, разговорът е бил интересен, посмял си се от сърце. Това само по себе си е чудесно. Не е нужно да се вкопчваш в този човек. Не е нужно да се притесняваш какъв ли ще е резултатът. Може ходенето на срещи с този човек да се развие в нещо по-сериозно, а може и да се прекрати. И това е нормално – не всеки човек ще остане в живота ти завинаги, някои идват просто за няколко красиви мига, подаряват ти частица от своето време на Земята и си отиват.

И все пак е разбираемо защо много от нас се страхуват от отхвърлянето. Нормално е да те е страх, няма нужда да потискаш тази емоция. Признай я пред себе си – „Страх ме е да не ме отхвърлят!“. И по-конкретно: „Страх ме е да не ме отхвърлят, защото тогава се чувствам сякаш никога няма да си намеря партньор и завинаги ще си остана сама!“, „Страх ме е да не би да ме отхвърлят, защото тогава се чувствам като пълен провал!“. Така, вече сме си признали страха пред себе си и нещо повече – страхът вече е конкретен и видим. Тоест вече знаем от какво точно ни е страх и защо ни е страх от това нещо, съответно умът може да се намеси със своята рационална подкрепа и да ни помогне да преодолеем страха. Това, че един потенциален партньор ме отхвърля, не значи, че всички потенциални партньори ще ме отхвърлят. Значи просто, че този конкретен човек не е за мен. Това, че сега съм сама, не означава, че винаги ще съм сама, значи просто, че сега имам възможност да се срещам с различни хора, за да проверя какво искам в действителност! Ако един човек ме отхвърли като партньор, това значи, че не съм подходяща за него, а съм по-подходяща за някой друг.

За да имаш смелост да ходиш по срещи, е необходимо да можеш да се изправиш пред отхвърлянето. Някои от нас избягват да ходят на срещи или да поканят някой на среща от страх да не ги отхвърлят и така изобщо не пробват. И все пак надали има човек, който да не е бил отхвърлен в някакъв момент от някого. И всички сме живи и здрави. Ако отидеш в книжарницата да потърсиш точно определена книга и продавачката ти каже, че я няма, приемаш ли отговора „не“ лично? Не, нали? Погледни на ходенето по срещи по същия начин – отговорът „не“ е част от процеса на намиране на подходящия партньор. Затова признай страха пред себе си, признай си разочарованието ако са ти казали „не“, и после продължи смело напред – просто е необходимо да провериш в друга книжарница!

4. Ставаш по-добър партньор
Без значение дали си излязъл с някого няколко пъти на среща или сте заедно от години, емоционалната интелигентност те прави по-добър и по-подкрепящ партньор. Защо ли? Тя ти дава способността да бъдеш съпричастен. С нейна помощ можеш да се поставиш на мястото на партньора си и да му дадеш подкрепа, докато преминава през емоциите си. За да бъде една връзка здрава и добре функционираща, е необходимо да се създаде място за емоциите и на двамата партньори. Ето защо е добре да се научиш както да споделяш своите емоции по добър начин, така и да си отворен партньорът ти да сподели своите емоции с теб. В противен случай се насъбира напрежение – ако единият от двамата започне да потиска гнева си например, в някакъв момент неминуемо ще избухне, което е много по-пагубно за взаимоотношенията, отколкото редовното споделяне на емоциите. Така че вместо да казваш на партньора си: „Не би трябвало да си разстроен за това“, опитай се наистина да се проявиш като партньор: „Мога да разбера защо би се почувствал наранен“. Така партньорът ти ще се почувства чут и ценен, което от своя страна ще подобри комуникацията между вас.

Малко от нас са усвоили емоционалната интелигентност като деца. Но няма страшно! Никога не е късно да я научим! Тя е като един мускул, който досега не сме използвали особено. Но започнем ли да го тренираме редовно, много скоро ще укрепне и ще започне да ни служи добре. Само че вместо с фитнес, емоционалната интелигентност се тренира с психотерапия, медитация, йога и осъзнатост. Време е да се погрижиш за емоциите си и да съчетаеш силата на сърцето и ума, за да намериш своя партньор!

Материалът е написан въз основа на статията на Меган Бруно от mindbodygreen.com

Източник: http://zdravaistoria.com