Емоционалната компетентност

Роля на родителите в развитието на социално компетентно поведение при децата

Емоционална компетентност представлява способността да усещаме и разбираме собствените си чувства и емоции,  да ги изразяваме както вербално (с думи), така и невербално (чрез жестове, мимики,  интонация и т.н.) и да ги регулираме. Също така, друга съществена част от емоциoналната компетентност е умението да разпознаваме и разбираме чувствата и емоциите на другите хора, да проявяваме емпатия.

Децата не се раждат с вродени умения за разбиране и регулиране на емоциите си, те имитират своите родителите. Съответно начина, по който родителите възприемат и регулират собствените си емоции и тези на децата е от основно значение за развитието на емоционалната компетентност у децата.

Поведения на родителите, влияещи положително за развитието на емоционална компетентност:

-Открито изразяване на собствените емоции

-Създаване на семейна среда, която предразполага за открито изразяване както на положителни, така и на отрицателни емоции

-Отзивчивост към емоционалните потребности на детето

-Често разговаряне с децата за чувства и емоции

-Помощ при регулацията, особено на негативните емоции

-Постепенно изграждане на умения и създаване на възможности,  детето само да регулира емоциите си

Поведения на родителите, влияещи положително върху развитието на емпатия:

-Показване на съчувствие и съпричастност

-Даване на възможност на децата, да изразяват негативните си емоции, стига те да не вредят на останалите

-Разговори относно чувствата и емоциите на другите

-Поощряване на децата да приемат и респектират потребностите на другите

Какво да НЕ правим?

-Не се опитвайте бързо да „изгоните” негативните емоции и чувства на детето Ви

-Не игнорирайте и не отричайте чувствата и емоциите на Вашето дете

-Не се опитвайте да му отвличате вниманието от негативните емоции

-Не го оставяйте само да се справя с емоциите си, докато развие достатъчно адекватни умения за това

Източник: Petermann, U. & Petermann, F.: Тренинг със социално несигурни деца. Psychologie Verlags Union, München, 1089