Потребността от ласки или от онова, което д-р Хари Харлоу нарича „утехата на физическия кон­такт“ е основна при бебето. То не може да знае, че го обичате, ако не му покажете обичта си физически, тоест като го прегърнете, като го погалите, като го залюлеете, като му говорите и му пеете песнички.

Това е научно доказано чрез опити с животни. Д-р Хари Харлоу е извършвал наблюдения върху маймунски бебета, отгледани от манекени, покритие хавлиена материя и с вгра­дени биберони. Макар маймунчетата да били добре хране­ни, те не получавали необходимата доза утеха чрез „физи­чески контакт“ – с тях нямало майки маймуни, които да ги галят и да им дават други физически доказателства за лю­бов. В зряла възраст тези маймунчета станали непригодни за социален живот. Били неспособни да се съешават с ин­дивиди от другия пол и демонстрирали странно поведение, подобно на онова, което се забелязва у-хората с психози.

Немислимо е, разбира се, да правим такива опити с чо­вешки бебета, да ги лишаваме от утехата на „’физическия контакт“, за да видим как това ще им се отрази като порас­нат. Разполагаме обаче с резултатите от подобен злощас­тен „опит“, извършен по съвсем други причини през XVIII век. Той представлява драматична илюстрация на разглеж­даната тема.

Фридрих II Пруски искал да открие „първоначалния език“ на човечеството. Мислел, че това може да се направи, ако се отгледат бебета, на които никой не говори.

Разсъждавал така: когато започнат да се изразяват, отгледаните по този начин бебета ще заговорят на първо началния език на човечеството. И наредил на кърмачки и бавачки да хранят децата, да ги къпят и мият, но да не им продумват. Мислел, че когато проговорят, то ще е на староеврейски или гръцки, или латински. Така смятал да открие езика на първите хора. Но за беда всички деца измре­ли, вероятно поради липсата на физически ласки и майчи­на нежност, които биха получили, ако на кърмачките и бавачките било разрешено да им говорят.

Наблюденията над деца, отгледани в благотворителни заведения, също са показателни. Макар бебетата там да са задоволително хранени, персоналът няма време да ги гали и да им осигурява майчини ласки. Установено е, че  децата, израснали в стерилната и нестимулираща атмосфера на сиропиталищата, са в различна степен психологически изостанали в развитието си.

Така че, когато имате желание да галите и люлеете бебе­то си, да му пеете песни и да играете с него, послушайте инстинкта си. Вземете го на ръце! Целунете го! Хиляда пъти го притиснете до себе си, ако ви се иска! Не, няма да го разглезите прекалено, това просто е начинът да му покажете, че го обичате.

От „Изкуството да бъдеш родител“ на д-р Фицхю Додсън