Бебето, създадено, за да се свързва, поглежда майка си в очите с потребността да види там радост и възхищение от себе си. Но погледът на мама е емоционално празен – там няма възхищение от бебето, нито светлина от радостта, че го има. Дали този празен поглед на мама е породен от временно хормонално състояние или пък е индикатор за нещо много по-дълбоко? Ами ако емоционалният резервоар на мама е постоянно празен и тя може да даде на дъщеря си малко или дори нищо?

Ако мама не е получила любовта и утвърждението, от които е имала нужда като малка, то тогава нейната дъщеря влиза в ролята на „добрата дъщеря” и бързо се научава, че потребностите на мама, а не нейните собствени, са център на връзката с мама.

Празнотата, която майката изпитва отвътре, застрашава да погълне както майката, така и дъщерята. Там просто няма достатъчно хубави чувства да захранят дори едната, камо ли и двете. Емоционалният резервоар на мама е като една продупчена кофа с постоянна нужда от напълване. Така дъщерята се научава да слага собствените си потребности на заден план, а на преден план е опитът да се погрижи за продупчената кофа на мама.

„Добрата дъщеря” много бързо разбира, че да прави мама щастлива е необходимо и за нейното собствено емоционално оцеляване. В този момент „добрата дъщеря” успява да потисне и отрече собствените си потребности, за да се погрижи за мама.

„Добрата дъщеря” се учи да:

1. Изглежда добре за мама. Поведението, външният вид и постиженията на „добрата дъщеря” трябва да се отразяват добре на мама.

2. Изглежда щастлива за мама. „Добрата дъщеря” се прави на радостна, ентусиазирана и с доволно изражение на лицето, за да не притеснява мама. Лошите настроения, неуспехите и трудностите трябва да бъдат премахнати или поне прикрити.

Цената да бъдеш „добра дъщеря”

„Добрата дъщеря”, хармонизирана с потребностите на майка си, може да погребе собствените си потребности за доброто на мама. Само че потребностите и чувствата на дъщерята не изчезват и когато нещо от тях започне да излиза на повърхността, „добрата дъщеря” може да се почувства като измамница. В случай че „добрата дъщеря” на нарцистичната майка има нужда от подкрепа при загуба, разочарование или друга трудност, може да открие, че мама има малко за даване.

Мама не е зла, въпреки че нейните действия често са разрушителни. Тя просто е изцяло погълната от това да запази и напълни обеднялото усещане за себе си. Емоционалният й резервоар е постоянно празен. Нарцистичната защита означава, че мама завинаги е в неумолимо преследване на емоционалните запаси, които не е получила през важни периоди от собственото си развитие. Възможно е мама да се опитва да прикрие своите потребности с отричане, защита и манипулиране на дъщеря си. Когато мама изпитва дълбока несигурност, нейното родителстване бива засегнато в една или друга степен.

Тъй като дъщерята потиска собствените си потребности в името на връзката с мама, има опасност тя да се откъсне напълно от тях и в даден момент да не знае какво чувства, какво иска, какъв избор да направи. Тя става „добра” за сметка на това да бъде истинска. Ето защо „добрата дъщеря” толкова често се чувства лъжлива, фалшива и тревожна да не би хората да разберат какво крие. Тъй като тя е откъсната от автентичната си същност, „добрата дъщеря” постоянно се притеснява, че не е достатъчно добра.

И тъй като усещането й за себе си се гради въз основа на това да прави друг човек щастлив, има голяма вероятност да изпадне в съзависимост във взаимоотношенията си. Тя толкова е свикнала щастието на някой друг да изгражда усещането й за собствена стойност, че може да прехвърли това върху собствената си дъщеря и да започне да гради усещането си за собствена стойност въз основа на успехите на дъщеря си. Ето така да бъдеш „добра” за мама не е за добро на дъщерята. Или пък за доброто на дъщерята на дъщерята.

Изцелението е възможно
За да стане здрава, е необходимо „добрата дъщеря” да се свърже с автентичния си Аз и да се погрижи за местенцата вътре в себе си, които дълго е отричала. Направи ли това, тя ще може на свой ред да бъде един цялостен и уверен родител, който има достатъчно емпатия и капацитет да приема както своите собствени потребности, така и потребностите на дъщеря си. Ето по този начин може да се спре цикъла на майчиния нарцисизъм предаван от поколение на поколение. Здравословното функциониране е възстановено, когато както майката, така и дъщерята, са свободни да бъдат себе си и няма нужда някой да се потиска, за да бъде „добър” за другия.

Бележка: Обобщенията по-горе може да не съответстват на всяка динамика в семействата, засегнати от родителски нарцисизъм. Въпреки че тази статия посочва специфично взаимоотношенията между майка и дъщеря, тя би могла да се отнесе и към майка и син.

Адаптация по статията на Катрин Фабрицио, Goodtherapy.org

Източник: http://zdravaistoria.com