Въздухът мирише на раздяла. Погледът говори, че това не е краят. Сърцето шепти, че това ще е завинаги. Тръгвам си и се обръщам. Придърпвам те, за да те целуна. Затваряш очи, искаш да усетиш мига докрай.

Но целувките някак си са други…

Има хора, които никога не си тръгват от живота ти. Има истории, които никога не приключват.

Познаваш ме нали? Знаеш всяка частица в мен, всяка мисъл, всяка емоция. Довършваш мисълта ми, откриваш разликата във вида ми. Обичаш ме въпреки всичко.

Обичам те въпреки всичко! Знам всичко за теб. Знам и най-тъмните кътчета на душата ти. Знаеш моите. Знам любимата ти песен. Знаем, че можем да кажем всичко един на друг.

Всичко! Нямаме тайни, няма лъжи. Нашата любов е свобода! Свобода! Няма ревност. Аз съм твоя, ти си мой. Ти си с друга, аз съм с друг. Обичаме ги, но е друго…

Бог знае защо не сме заедно! Бог знае, но не и аз и ти! Не!

Разстоянието не е причина, нито годините, в които не се видяхме. Може би аз не направих нищо, а може би ти! Но какво от това? Времето отмина, изживявахме всеки миг и бяхме във вечността!

Ти беше моята пътеводна звезда и за теб написах най-красивите неща. А аз за теб? Може би най-силната любов. Така става, когато се сблъскат два урагана. Ти си много горд, каквато съм и аз. Характери пропити с гордост и достойнство. Своенравни и упорити глави. Никога не сме били сами!

Имали сме всеки, когото пожелаем, но не сме имали тази дива страст, която сме аз и ти. Сблъсък на две звезди. Огън!

Обичам те! То е малко да се каже. Това е обожание, а не любов! Ти остави следа в мен! Ти ме промени! Аз съм това, което ти оформи! ТИ!

Аз съм твоят диамант! И никога твоя! Ти си моят диамант и никога мой!

Отдавна вече не питам защо…Не питам.

Научих се да се радвам на всеки миг с теб.

И ти продължи по своя път. И аз продължих по моя.

Не се скарахме, не успяхме да се разделим. И ти го знаеш, и аз го знам. Ще мине време, ще минат години и всичко ще е същото.

Сърцето ще е вечно младо и ще обича все така. Безумно! И целувките ще парят, ако пак ги има…

И няма думи, с които някога на някого да го опишем. Няма да го споделим…

Простихме всичко само, за да си говорим. За да се видим отново, за да усетим пак онова спокойствие на срещите. Онази радост от познатия глас, усмивка от блясъка в очите. Примесени с тъга. Утехата, че някога отново ще се видим ни крепи.

И след 70 години ще те помня! Не, ще те обичам, защото това си ТИ!

източник: arketa8.wordpress.com