Вечер е и пак не мога да заспя. В съзнанието ми бушуват спомени, но за съжаление повечето от тях са доста неприятни.

Превъртам отново и отново всяка една наша среща, всеки наш разговор и се опитвам да разбера какво се обърка. И всеки път стигам до един и същ извод – аз исках да бъда перфектна за теб.

Всячески се стремях да се превърна в идеалното момиче, което ще отговаря на всички твои изисквания.

Постепенно и напълно незабелязано всички тези опити ме отдалечиха от най-важния човек в живота ми – от мен самата. Аз се промених.

И срещите ни вече не бяха същите, разговорите ни станаха доста по-напрегнати и кратки.

Да, моето желание да бъда перфектна за теб ме превърна в друго момиче – в момичето, в което ти не би се влюбил.

Днес вече те разбирам. Знам, че любовта ми замъгли съзнанието ми. Знам защо избяга от мен.

Отново е вечер и аз отново си спомням за всички наши мигове. Спомням си и за провалите.

Но аз отново съм същата и вече знам, че не искам да бъда перфектна. Искам да бъда просто себе си – момичето, което далеч не е съвършено, но е напълно истинско.

Източник: https://dama.bg