Обичам, когато погледът му гали всяка част от плътта ми и вижда и най-скътаните чувства в душата ми. Когато ме обгръща с оная топлина на погледа си и ми подарява тиха, невидима прегръдка. Обожавам миговете, когато усещам пулса на сърцето му да се ускорява само при влизането ми в стаята. И ония срамежливи моменти, когато се чуди как да ми каже, че съм хубава или намира работата ми за чудесна.

Втръснало ми е да чувам „Обичам те”. Вместо думи искам да виждам делата му. Как всеки ден ме пита как е минал денят ми и изслушва внимателно по женски дългия ми емоционален монолог. А ония мигове, когато се опитва да повдигне духа ми и се превръща в клоун, само за да види усмивката на лицето ми…

Истинските мъже, ония обичащите, не говорят празни думи. Знаят винаги какво да кажат и как да го покажат. Четем мислите си, а всички около нас се учудват, че знаем другия какво иска.

Не обичам заучени любовни фрази и ала-бала приказки. Карат ме да се чувствам една от всички. А аз съм единствена сред всички – в неговите очи и сърце. За него аз съм розата в пустиня, неговото бърборещо диваче. Жената, която не иска да чува „Обичам те”, а иска да го чувства. Обожавам вечерите, когато ме прегръща и ме гали като малко дете. Разбира ме без думи. Знае, че в тия мигове имам нужда да мълча. Понякога мълчанието има целебна сила и позволява на раната да спре да кърви.

Не искам мъж по стандарти, който ми говори същите думи като другите, който прави като тях и подарява пръстени с диаманти, паднал на колене. Искам едно истинско мъжко сърце и поглед от любов, предназначен само за мен. Искам да вярва в мен, да бъде моята невидима опора. Силните мъжки ръце, които знаят да показват обич.

Не искам думи на вятъра. Искам обич без думи, вяра без съмнение, едно силно мъжко сърце, вплетено в красива шарка с моето. Не обичам скалъпени по шаблон любовни обяснения, а силата и непреклонността на едно обичащо мъжко сърце.

Автор: Elen Dejavu / elendejavu.blogspot