“Хамлет” често се приема като мъдър съвет, достигнал до нас от Елизабетинска Англия в произведението на великия драматург Шекспир.
Но какво всъщност представлява тази истинска същност, на която трябва да бъдем верни?

Идеята, че дълбоко във всеки един човек се намира автентично и неприкосновено ядро, което не може да бъде променено нито от времето, нито от преживяванията, не е нова или иновативна. За всеки ентусиазиран хуманист, който ни призовава да се отърсим от социалното кондициониране и да намерим истинската си същност, скрита под слоеве предубеждения, възпитание и традиции, може да намерим и по един недоволен философ, твърдящ, че всичко е илюзия. Жан-Пол Сартр пише, че не притежава истинска същност, а неговата личност представлява “пуст дворец от огледала”.

Без значение дали концепцията за автентичното и неприкосновено ядро е факт или измислица, много хора вярват в нея. Тези убеждения са изследвани и анализирани от редица социални психолози и експериментални философи. Техните проучвания дават отговор на въпроса защо идеята за истинската същност е важна, независимо от това, дали е валидна или не.
Вярата в истинската същност

Хората не просто развиват усещане за разликата между Аз-а и заобикалящия ги свят (останалите) – ние също така активно разграничаваме аспектите на личността ни, които са основни, и тези, които са периферни.

По-централните елементи на същността ни се приемат за значително постоянни, автентични, непроменливи и присъщи. Тези аспекти се приемат за най-силно определящи Аз-а – те съставят нашата самоличност.

Предишни изследвания за истинската същност откриват, че тези кардинални елементи на личността обикновено произлизат от моралните норми. Това включва нашите ценности и добродетели много по-често отколкото когнитивните умения, личностните черти или физическите характеристики.
Истинската същност е добрата същност.

Изгубване на истинската същност

Както споменахме в началото на статията, автентичното ядро на Аз-а е неприкосновенo – тогава възможно ли е да изгубим това, което винаги е било част от нас? Интересна демонстрация за постоянството на истинската същност представлява проучване от 2015 г., което анализира възприятията на членовете на семейства спрямо техни роднини, страдащи от три невродегенеративни заболявания: болест на Алцхаймер, амиотрофична латерална склероза и фронтотемпоралната деменция.

Първите две състояния водят до значителни увреждания на паметта и трудности при извършаването на определени дейности. При фронтотемпоралната деменция обаче се наблюдава социално неприемливо поведение, загуба на задръжки и намалена емпатия – аспекти от поведението, свързани с моралните норми. Болногледачите на пациентите с фронтотемпоралната деменция много по-често признават, че техния роднина, страдащ от невродегенеративното заболяване, се е променил до голяма степен, сякаш се е превърнал в друг човек.

Идентичността изглежда много по-изменена, когато са засегнати моралните ценности, отколкото при увреждания на паметта или движенията. Предполагаемата загуба на истинската същност при пациентите с фронтотемпоралната деменция вследствие на моралния дефицит често значително влошава взаимоотношенията между болногледач и техния болен роднина.
Автентичното Аз е доброто Аз

Хората възприемат автентичното си Аз като изначално позитивно. Те смятат, че истински им същности са в естеството си съставени от положителни черти, дори и ако самите индивиди притежават слабости и пороци.
По думите на един голям зелен философ (Шрек): “Лукът има слоеве. Чудовищата имат слоеве.”

Разбирането, че под всичките слоеве на предразсъдъци, недостатъци и грешки всъщност се намира една по-добра същина, е широкоразпространено вярване още преди създаването на анимацията “Шрек”. Независимо от националността, културата или философия за живота хората имат склонността да приемат, че автентичното Аз е изначално добро. Всички от австралийци, американци, колумбийци, сингапурци до руснаци вярват в положителната истинска същност.
Отриването на истинската същност

Една от последиците от упованието, че автентичното Аз е изконно добро, е начинът, по който възприемаме промените в поведението на другите. Предишни изследвания показват, че когато останалите изменят държанието си в положителна посока, ние сме склонни да вярваме, че това е истинската им същност. От друга страна, негативната промяна се приема за покваряване или замаскиране на автентичното Аз.
В природата на гъсениците е да се превърнат в пеперуди, а не обратното.

Истинската същност може да изглежда като неясно и ненадеждно понятие, но то всъщност има много важни последици. Вярата, че дълбоко в себе си сме изначално добри, представлява своеобразна котва, която стабилизира нашата самоличност и самочувствие.

Също така, поддържането на схващането, че останалите притежават положителни истински същности, е изключително важна основа за изграждането на доверието в другите.

Философите ще се усъмнят в идеята за автентично Аз, но дори понятието да е илюзия, то поне е полезна илюзия.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: https://psychology.framar.bg