Мария беше чула от приятели, че моят начин на лечение се различава доста от този на останалите лекари, затова си записа час при мен, за да види дали мога да разбера защо продължава да боледува, въпреки всички усилия да подобри здравословното си състояние. След като прочетох формуляра, който Мария беше попълнила като нов пациент, стигнах до извода, че тя е нещастна. Беше жертва на физическо и психическо насилие от страна на съпруга си и от две години не беше правила секс. Беше творчески потисната, защото съпругът ѝ не подкрепяше страстта ѝ към изкуството и беше толкова заета с работата си и с тренировките за състезанията, че не ѝ оставеше време да рисува. Освен това беше изтощена от грижите, които полагаше за старата си болна майка, която живееше при нея.

След като прочетох формуляра, вече знаех, че тялото на Мария никога няма да оздравее, докато тя не излекува останалите аспекти на живота си. С всички тези негативни емоции, които изпълваха съзнанието ѝ, с всичките хормони на стреса, които препускаха из тялото ѝ, никакви зеленчуци, хранителни добавки, спорт или лекарства нямаше да са достатъчно силни, за да противодействат на вредните за здравето хронични реакции на стрес в организма ѝ.

След като споделих с Мария мислите си за истинската причина, поради която тялото ѝ страда, зададох големия въпрос:
– От какво се нуждае тялото ти, за да се излекува?
– Трябва да се преместя в Санта Фе – отговори Мария.
– Защо Санта Фе? – попитах аз.
– Имам вила – обясни ми Мария – и винаги, когато отида там, всичките ми симптоми изчезват.

Може би съществуваше някакво биохимично обяснение за това. Може би тя беше химически чувствителна към нещо в къщата си в Мил Вали. Или пък беше алергична към нещо, което расте в района на залива на Сан Франциско, но не вирее в Санта Фе. Може би времето, храната или някакъв друг фактор, свързан с околната среда, обясняваше тази драматична промяна.
Всъщност се съмнявах в това. Затова окуражих Мария да са вслуша в мъдростта на тялото си и в собствената си интуиция.

Година по-късно Мария се обади и ми каза, че се е преместила в Санта Фе. За да може да направи тази драстична промяна, беше продала компанията си и бе настанила майка си в чудесен старчески дом близо до Санта Фе, където да може да я посещава всеки уикенд. Освен това беше подала молба за развод и веднага след преместването си в Санта Фе, се беше записала в училище по изкуства. Беше се влюбила в друг мъж, сприятелила се бе с много хора на изкуството, ходеше редовно на излети, караше колело и ски в планините близо до Санта Фе.
И най-важното: в рамките на три месеца след преместването всичките ѝ симптоми бяха изчезнали като по чудо.

Мария не излекува заболяванията си чрез лекарства, хранителни добавки или хирургична намеса, а като намали стреса, отпусна съзнанието и тялото си, последва мечтите си, откри любовта и изпълни тялото си със здравословни хормони, като едновременно с това се пречисти от вредните хормони на стреса. Тези промени доведоха до измерими физиологични трансформации в организма ѝ.

Теорията ми, че изборът на начин на живот може да доведе до физиологични промени в организма, се разшири. В понятието начин на живот включих и хората, с които общуваме в личния и в професионалния си живот, творческата свобода, с която разполагаме, духовната ни обвързаност, отношението към парите и в края на краищата това дали сме щастливи.

Смътно съзнаваме, че стресът е нещо лошо, но приемаме, че не можем да направим нищо по въпроса. След първоначалните си проучвания, сега съвсем ясно разбирам връзката между стреса, на който е подложен ума, и физическия срив на тялото. Наблюдавах как емоционално стресиращите фактори като самотата, неудовлетвореността от работата, гневът, свързан с травма от миналото, тревогите за пари и страхът могат да разболеят организма.

От книгата “Победа на ума над медицината” на д-р Лиса Ранкин