Всички искаме да държим здраво юздите на живота си и понякога именно това ни повлича в грешната посока.
Когато уж подреденият ви живот се преобърне, лесно можете да затънете в миналите преживявания и грешките, които сте допуснали. Страхът и безпокойството могат да са главните двигатели на нашето съществуване и без дори да го осъзнаваме, бавно да разрушат щастието или здравето ни.
Овладяването на изкуството „да се пуснеш“ (да оставиш нещата да се случват) е ключът към пълноценния и продуктивен живот. Това не означава, че не познаваме изпитанията и трудностите на собствената ни реалност. Точно обратното. Това означава, да ги отразим по начин, който ни помага да осъзнаем това, което ни се е случило, да извлечем житейските си уроци и след това да ги оставим зад гърба си.
Рискът е ваш приятел
Когато човек се е опарил – дали заради връзка, приятелство или работа, предпочита да отбягва подобни ситуации, за да избегне болката отново. Страхът ни спира да живеем пълноценен живот. Той ни спира да достигнем пълния си потенциал, защото докато се стремим да останем в безопасност, ние изпускаме възможности. Тревожим се, че това, което сме преживели, може отново да се повтори и така изпускаме своите шансове. Но рискът ни е необходим, ако се надяваме да разширим собствените си граници и да открием какво ни предлага живота отвъд светското. Мъдростта идва с опита и отчитайки нашите минали грешки, ни помага да рискуваме премерено. Изкуството да се пуснеш превръща страха в намерение. Нашите страхове и тревоги са в съзнанието ни и изправянето срещу тях често ни кара да се чувстваме завършени и смели. Води ни към велики постижения.
Провалът означава, че сте изморени. Въпреки че провалът може понякога да има огромно влияние върху вашата увереност, сигурност, безопасност и дори финансите ви, това не означава, че той е непременно нещо лошо. Нашите неуспехи са това, върху което лежат житейските ни уроци. Ако обмислим това, което се е объркало, ще сме по-малко склонни да повтаряме същия модел. А ако ситуацията е извън контрола ни, трябва да сме по-добре подготвени да се справим с крайния резултат. Нямаме нужда да се втренчваме в провала, за да не изгубим най-ценното, което можем да научим от него. Имаме нужда да осъзнаем грешките и да разберем реалността. След това трябва да се пуснем и да продължим.
Живейте в момента
Обсебването от миналото или очакването на бъдещето ни разсейва от това, което точно сега е срещу нас. Важно е анализираме това, което сме били, така че то да допринесе за това, което ще направим в бъдеще и винаги е необходимо да има някакво предварително планиране, което да направлява живота ни. Тук и сега обаче е най-важното и наистина единственото нещо, което имаме. Пускането/отдалечаването от това изисква от нас да сме загрижени за настоящето, да се радваме на всеки ден и всеки момент, който ни се случва (чрез утихване на шума в главата ни за достатъчно дълго време, за да отключим интуицията си). Ако имате адекватна представа за това, което е било и сте мислили по подходящ начин за това, което предстои, тогава е време просто да бъдете, да се отпуснете и да приемете житейските неизбежности.
Да се пуснете е въпрос на доверие – доверие във вашите собствени решения и инстинкти за това, което е най-добро за вас. Когато сте свършили основната работа и сте развили възприемчивостта си за това как да се стремите към целите си и да изградите успехите си, отпускането ще стане ваша втора природа. Най-трудно е да се откажете от това да контролирате живота. Всички ние искаме да държим дзраво юздите на живота и да направляваме съдбата си в желаната от нас посока. Харесва ни да мислим, че определяме какво ни се случва и че крайният резултат от житейските предизвикателства е единствено наша отговорност. Имате чувството, че да се пуснете е като да загубите контрол, но не е. Това е всъщност приемането на пълния контрол – не за това какво ви се случва, а за това как вие се справяте със ситуациите. И това е ключът към щастливия и здравословен живот.
