Прекаляваш ли с угаждането на другите? Често ли ти се случва да кажеш „да”, а секунди по-късно да съжаляваш? А да поставяш нуждите на другите пред своите собствени? Ако си отговорил с „да” на някой от въпросите по-горе, би ти било от полза да се поупражняваш в казването на „не”.

Според Уилиям Юри, автор на книгата „The Power of a Positive No: Save the Deal, Save the Relationship—and Still Say No.” дилемата с казването на „не” най-често произлиза от вътрешния конфликт между усещането за собствена сила и желанието да подхраним връзката с другия. Юри казва, че в отговор на отправена към нас молба, ние често реагираме по един от три начина:

1. Напасваме се. Казваме „да”, а всъщност ни се иска да кажем „не”. Това ни носи временно усещане за спокойствие, което по-късно се заменя от осъзнаване какво сме направили и негодувание. Поставяме връзката с другия на преден план за сметка на нашата лична сила, а това по ирония в крайна сметка подкопава връзката ни с другия в дългосрочен план.

2. Атакуваме. Често използваме тази реакция към най-близките си хора, които в един момент вземаме за даденост. Казваме „не” агресивно, силно заявяваме себе си, без да си даваме сметка как това ще се отрази на връзката ни с другия човек.

3. Отбягваме отговора. Не даваме приоритет нито на личната си сила, нито на връзката. С други думи, всички губят. Не проявяваме уважение към себе си и другия, а се спасяваме от дискомфорта като оставяме нещата неразрешени и без отговор.

Важно е да можем да казваме „не”, така че да заявим себе си и в същото време да се погрижим за връзката с другия. Казването на „не” ни помага да заложим здравословни граници и дава възможност на другите да добият яснота за какво биха могли да разчитат на нас.

Някои хора се чудят какво да правят ако нямат веднага отговор на дадено искане към тях. Съвсем в реда на нещата е да си поискаме време да обмислим отговора. За да се предпазим от отбягването на отговора обаче, е препоръчително да дадем краен срок за него. Можем да кажем например: „Имам нужда да си помисля. Ще ти кажа до петък на обяд”. Този краен срок ни държи отговорни и се грижи да уважим както себе си, така и връзката с човека, като ни помага да дадем конкретен отговор в разумна времева рамка.

Удобна стратегия, която би могла да ни помогне да казваме „не” с повече лекота, е да си изясним на какво бихме искали да казваме „да”. Може да си направиш списък с топ три приоритети (имай предвид, че те могат да се променят). Закачи си тези приоритети, където ще ги виждаш често: на огледалото в банята, на нощното шкафче, на десктопа на компютъра, в колата. Когато някой поиска нещо от теб, провери дали положителния отговор на това искане отговаря на някоя от трите насоки, в които ти е важно да инвестираш времето и енергията си. Ако отговаря, кажи смело „да”. Ако обаче не е в съзвучие с твоите цели, е по-добре да кажеш „не”.

Бъди ясен, уверен, последователен и кратък. Не е нужно да даваш много обяснения за отговора си (всъщност понякога това би могло да ти докара аргументи против твоето „не”). Можеш да кажеш нещо за нещата, на които би се съгласил, или ако просто моментът не е подходящ, а дейността е наред, да посочиш друга времева рамка. Така даваш на другите да разберат, че си обмислил искането и изразява уважение към тях.

Когато комуникираш на другите, че са чути и уважени, това подхранва взаимоотношенията с тях, дори отговорът ти да е „не”.

Ако все още ти е трудно да казваш „не”, можеш предварително да изрепетираш отговора на дадено запитване и да откажеш както ти е комфортно. Така, когато се наложи, ще можеш да кажеш „не” по-уверено, за да можеш да кажеш „да” на нещата, които са наистина важни за теб.

Когато можеш да казваш „не”, ти ставаш по-честен и автентичен с другите. Намалява и вероятността да се чувстваш използван, а хората се научават да те уважават. А най-хубавата част е, че ресурсите ти са разпределени по-добре и връзката и комуникацията с другия е по-здрава.

Адаптация по статията на Лори Лайнванд, Goodtherapy.org

Източник: http://zdravaistoria.com