Четирите етапа на прошката

1. Откъсване – да го оставим на мира.
2. Търпение – да се въздържим от наказание.
3. Забравяне – да го отклоним от паметта.
4. Прошка – да опростим дълга.

Откъсване

За да започнем да прощаваме, трябва за известно време да се откъснем от мислите за човека или събитието. Това не означава да оставим нещо недовършено, а по-скоро да си вземем „почивка“ от него. По този начин не се изтощаваме и имаме възможност да се подсилим по други начини, да преживяваме друго щастие в живота си.

Полезно е да се упражняваме за окончателното освобождаване, което настъпва по-късно с прошката. Изоставяйте ситуацията, спомена, проблема колкото пъти се налага. Идеята е не да не им обръщате внимание, а да се научите да се дистанцирате от тях. Да се откъснете, означава да продължите онова ръкоделие, да отидете при онзи океан, да се заемете с учение и обич, които ще ви дадат сили и ще ви позволят за известно време да оставите проблема на мира. Това е нормално, полезно и целебно. Проблемите на миналото нараняване измъчват жената много по-малко, ако тя увери нараненото психе, че ще му даде лечебен балсам сега и ще се справи с причината, предизвикала нараняването, по-късно.

Търпение

Вторият етап е търпението, особено в смисъл на въздържане от наказание – нито да мислим за проблема, нито частично или цялостно да работим по него. Извънредно полезно е да упражняваме този вид въздържане, защото така обединяваме проблема в едно и не му позволяваме да потече във всички посоки. Така събираме необходимата съсредоточеност до
момента на следващите стъпки. Това не означава да изгубим инстинкта си за самосъхранение. Това означава да си дадем отсрочка и да видим каква ще е ползата за нас.

Това означава да проявим издръжливост, да канализираме емоцията. Това са силно действащи лекарства. Изпълнявайте, колкото можете. Това е пречистващо упражнение. Няма нужда да правите всичко – може да изберете само едно нещо, например издръжливостта, и да го упражнявате. Може да се въздържате от мърморене, негодувание, враждебност. Въздържането от излишното наказание подсилва пълноценността на действието и душата. Да проявите търпение означава да упражнявате великодушието си и по този начин да позволите на великата състрадателна природа да вземе участие в решаването на проблеми преди предизвиквали различни емоции – от слабо раздразнение до гняв.

Забравяне

Да забравите означава да отклоните от паметта, да не се вманиачите, с други думи, да отхлабите хватката си. Да забравите не означава да изпаднете в „мозъчна смърт“. Съзнателното забравяне означава да се откъснете от събитието, да не го държите на преден план, да го свалите от сцената и да го оставите да се скрие зад кулисите.

Ние упражняваме съзнателното забравяне, като не призоваваме непрекъснато огнения материал, като отказваме да си спомняме за него. Забравянето е активен, а не пасивен акт. Това означава да не въртим безкрайно в ума си едни и същи проблеми, да не се самонавиваме с едни и същи мисли, образи или емоции. Съзнателното забравяне означава да се дистанцираме, да не се обръщаме назад и по този начин да живеем в нова земя, да си създадем нов живот и нови преживявания, за които да мислим. Този вид забравяне не изтрива спомена, а носи покой на свързаната с него емоция.

Прошка

Има много начини да простим обидата на човек, общност или нация. Трябва да запомним, че „окончателната“ прошка не означава да се предадем. Това е съзнателно решение да се откажем от негодуванието, което включва опрощаване на дълга и отказ от желанието за мъст. Вие сте онези, които определяте кога да простите и с какъв ритуал да отбележите събитието. Вие определяте какъв дълг няма да искате да ви изплатят в бъдеще.

Някои предпочитат неосмисленото опрощаване: освобождаване на човек от всякакво възмездие сега или за в бъдеще. Други решават да сложат край на възмездяването в движение, да се откажат от дълга, да кажат „стореното – сторено“, отплатата е достатъчна. Друг вид прошка е освобождаването на човек без каквото и да е емоционално или друго възмездие.

За някои окончателната прошка означава да проявят снизхождение към другия и това е най-лесно при сравнително леките обиди. Един от най-пълноценните видове прошка е в някаква форма да окажете състрадателна помощ на обидилия ви човек. Това не означава да си пъхнете главата в торбата, а да реагирате милостиво, но от гледна точка на собствената си сигурност.

Прошката е кулминация на откъсването, търпението и забравянето. Това не означава да се откажете от защитата си, а от студенината си. Един от най-пълноценните видове прошка е да престанете да изключвате другия, с други думи да престанете да го държите на разстояние, да го пренебрегвате, да се държите студено към него, да не желаете да сте нито надменни, нито фалшиви. За душата психе е по-добре да ограничите времето и споровете с хората, към които ви е трудно да се държите по друг начин освен като с безчувствени манекени.

Прошката е творчески акт. Има много достойни начини да простите. Можете да простите засега, дотогава, до другия път, за последен път – ако последва нов инцидент, започва съвсем нова игра. Можете да дадете още една възможност, още няколко възможности, още много възможности, да дадете възможност „само ако“. Можете да простите обидата отчасти, напълно или наполовина. Можете да дадете пълно опрощаване. Вие решавате.

Как разбирате, че сте простили? Обикновено изпитвате тъга, вместо гняв, съжалявате човека, а не му се сърдите.

Не очаквате нищо. Не искате нищо. От глезена ви не виси ласо, което ви тегли нанякъде. Свободни сте да отидете където пожелаете. Може да не е настанало пълно щастие, но от този ден нататък със сигурност ви очаква ново „Имало едно време“…

Клариса Пинкола Естес, „Бягащата с вълци“

Източник: https://myvelikoturnovo.com