6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се… някак си… 6:30. Будя детето. Реве. 6:40. Будя детето. Много реве. 6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.

7:10. Водя едното дете до училището. 7:30. Нося забравеното домашно. 7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука. 8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.

8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се.

Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.

18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум. 18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука. 18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи. 18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз… да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не.

Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.

20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно. 20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша.

Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде. 21:00. Бият се. Пуша. Още не рева. 21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука. Сега е 21.35 и аз се чудя… абе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден… може би..

П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия .

Източник: kafence.com