Да правиш добро на хората просто така, т.е. да удовлетворяваш потребностите им, това не е добро. В материалния свят няма никакви положителни последствия от нашите благи пориви.

Множество организации и отделни хора правят добро на другите хора, но не виждаме правилни, хубави последствия от него. Тъй като за това трябва да се познава програмата на природата, нейното вътрешно устройство, схемата от сили, които въздействат на нашия свят и да се действа в съответствие с тях.

Представете си, че пред вас има компютър и вие искате да работите с него, без изобщо да разбирате каква програма е заредена в него. Какво можете да направите?

Същото е и със света. Мирозданието е огромен компютър, който се намира пред нас, и ние влизаме в него, не разбирайки, че нашите мисли, чувства, особено нашите взаимоотношения, по много ясен и активен начин влияят на цялата природа.

И ако те са построени неправилно, не в съответствие с програмата на природата, то ние, сякаш искайки да направим нещо хубаво, натискаме неправилните клавиши. Не виждаме самата клавиатура и какво правим на нея, и в крайна сметка получаваме изкривено човечество, проблеми с екологията, с децата и т.н.

Както се казва: „Пътя към ада е постлан с добри намерения“. Не разбираме, какво означава добри намерения. Ако те бяха правилни, щеше да бъде пътя към рая, тоест правилното съответствие помежду ни, с природата. Всичко би било красиво, хубаво: птички, свеж въздух, ласкаво слънчице.

Но виждаме, че света е съвършено друг: над нас надвисват радиоактивни облаци, приближават се цунами и смерчове. Под нас е замърсената земя, която във всеки момент може да се раздруса и да се изпепели. Изобщо, приготвили сме всичко за много неспокойно бъдеще, именно поради това, че не знаем как правилно да влияем на света.

Затова трябва да се откажем от привичните стереотипи „хубаво/лошо“ и да разберем какво означава „хубаво“ или „лошо“ от гледна точка на природата. А от нейна гледна точка тези понятия са съвършено противоположни на нашите, защото ние сме създадени по егоистичен начин.

Трябва да се издигнем над егоизма си и само тогава ще можем обективно да разберем какво е „хубаво“ и какво „лошо“. Ще ни стане ясно как природата се отнася към нас и ще можем да действаме правилно и непреднамерено. До тогава – по никакъв начин.

Ако доброто е „направи добро на другия“, то ние не знаем какво за него е добро. За един може да е да пийне, да хапне; за друг – да се потанцува; за трети – да отиде на пустинен остров, за да не го закача никой, и така нататък. Всеки си има своите желания. А какво наистина е добро за човека? Това не го разбираме.

Затова сякаш правим един за друг хубави неща, но ако погледнем рекламата например, тя не желае нищо хубаво на човека, а само подтиква егоизма, който все по надълбоко и надълбоко ни закопава.

Какво е „добро“?

Добро е това, което ни позволява да излезем на нивото на правилното взаимодействие, хармония с обкръжаващата ни природа. Когато се окажем в равновесие със системата, започваме да усещаме самата система на природата, ново измерение, състояние на вечност, безкрайност, съвършенство.

Необходимо е човека да се доведе до такова състояние. Именно тогава ще узнаем какво е добро и зло. Така е и казано: „И ще бъде като Твореца, познаващ доброто и злото“.

Източник: https://harmoniata.wordpress.com