Наблюдавайки природните катастрофи, които още ще се усилват, анализирайки причините за тяхното възникване, ние започваме да разбираме, че формирането не е завършило, че в нашата вътрешна и външна природа все още се намираме в процес на развитие.
Досега ние сме преодолявали периодите на развитие от нулевия до третия, а сега навлизаме в четвъртия период. Настъпва фазата на духовното развитие, когато хората се стремят да узнаят защо съществуват.
В нас се пробужда въпросът: „За какво живеем?“. Но това е интерес към нашия духовен Източник, корена – „Откъде съм дошъл на този свят и къде, в крайна сметка, трябва да стигна?“. Той свидетелства за това, че сега навлизаме в последния период на развитие.
От самото начало Природата е формирала четири стадия на развитие – неживо, растително, животинско и човешко ниво. Сега тези четири стадия трябва да се разкриват и развиват дотогава, докато не се формират окончателно. Човекът не желае да приеме този факт. Той се съпротивлява на собственото си изменение, не иска да осмисли потока на своя живот, да осъзнае, че трансформацията е заложена вътре в него, в неговия духовен ген, че обкръжаващата природа се развива в съответствие със същия закон в продължение на милиони години – от растителното към животинското ниво, от животинското – към човешкото. Всичко е предопределено.
Сега, вътре в човека и извън него, започва да се развива четвъртият период. Човекът и природата няма къде да избягат един от друг, те са уравновесени един с друг. Необходимо е да се гледа на това развитие от научна реална гледна точка, а не да се вижда в него някаква абстрактна „духовност“.
Особеността на четвъртия период се състои в това, че човекът трябва да започне да формира самосъзнание. Как е ставало неговото формиране във всички предишни периоди? Природата развива всяка вътрешна част с помощта на натиск, развитието се извършва неосъзнато, по необходимост. Точно така се свързват помежду си молекулите и атомите, така стават всички процеси в
природата – под въздействието на натиск на всевъзможни нива и степени.
Това е нормата на формиране на неживото, растителното и животинското нива, а също така и на животинското ниво вътре в нас.
Когато пристъпим към развитието на духовното, на човешкото ниво, в нас трябва да се образува желание към духовния свят. Това може да стане само в случай, че желаем да достигнем това висше състояние, в което се намира природата на Висшия свят.
Най-доброто състояние, наречено истинско взаимодействие със света, е пълното равновесие на човека с обкръжаващата среда, в която живее, пълното нейно разбиране, сходство в силите, желанията и мислите на целия свят, в който той живее. Това означава всички желания на човека, неговите сили, мисли, намерения напълно да съответстват на желанията, мислите, намеренията на обкръжаващите, когато всички го разбират и желаят същото като него.
Това състояние се нарича състояние на равновесие. Изразявайки се с езика на науката – това е хомеостаза (от „хомео“ – подобен и „стазис“ – покой). Това е равенството на състоянията, към което се стреми всеки жив организъм – растение, животно и, разбира се – човекът.
Природата ще ни подтиква напред, ще ни връхлитат урагани и беди, докато не разберем, че трябва да се променим. „Да се променим“ означава да се върнем към нашия корен в своето осъзнаване и осведоменост.
