“Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето” – Франклин Рузвелт.

Как да не станете ментор по отношение на собственото си дете? Как да научите децата да бъдат самостоятелни и да разбират вашите чувства? В едно свое интервю известният психолог Юлия Гипенрейтер подсказва на родителите 10 съвета какво не бива да правят, общувайки с детето си.

“Когато задават въпроси, родителите често искат да получат конкретни препоръки. Там, където е възможно, излагам мнението си, но избягвам преките съвети. Както показва практиката, хората рядко се вслушват в тях.
Затова:
– най-напред споделям знанията си в областта на детската психология;
– изказвам предположения за възможните причини за възникналите проблеми;
– посочвам стъпките, които трябва да се предприемат, за да се стигне – не непременно бързо – до хармонични отношения с детето;
– давам примери от опита на други родители, тъй като знам, че този опит е далеч по-убедителен от мнението на много специалисти.”

Юлия Гипенрейтер е професор в Московския държавен университет, известен учен и талантлив педагог, автор на множество статии, монографии и учебни помагала в областта на психологията. През последните години тя усилено се занимава с практическа психология в областта на детските и семейните проблеми. Самата тя е е майка на три деца, има внуци и правнуци. И много често пише от първо лице. Книгите ѝ са се превърнали в настолно помагало за много родители. На български език ги издава издателство Колибри.

Не се страхувайте да променяте траекториите в живота си

Мнозина питат кое е по-лошо – дете, изоставено от работещата си майка или дете, което вижда единствено измъчена и уморена от домашните си задължения майка. Има мнение, че трябва да се избира – или самореализация, или деца. В действителност, ако си седите вкъщи с децата и ви е скучно и зле – променяйте ситуацията. Ако сте тръгнали на работа на пълен ден, но ви е неуютно и ви мъчи съвестта, че сте захвърлили детето, отново променете ситуацията. Това не означава, че трябва да се откажете от работата си. Просто тук има поле за размисъл и творчество – помислете от каква работа имате нужда и от каква степен на заетост. Трябва да откликвате на своите вътрешни неудовлетворености. Емоциите са нашият главен пътеводител.

Човек става щастлив, когато различните части на неговата душа и разум се договарят. Не е необходимо да потискате никаква част от себе си, нито по отношение на децата, нито на съпрузите, нито на работата. Бъдете по-чувствителни към себе си, освободете се от схематичните разсъждения – или тенджерите, или успех в обществото. Такова опростяване няма място в истинския живот с чувства и воля към промени. Не се страхувайте да рискувате и да променяте своите житейски траектории.

Не очаквайте чудо

Веднъж една майка попита: “Ако таткото се връща вкъщи 15 минути преди момченцето да си легне да спи, как да се направи така, че те да имат контакт?” Те могат да влязат в контакт. Но да станеш пълноценен баща на това дете за 15 минути на ден няма да се получи. В паметта на детето ще останат мама, баба, леля, бавачката и техните нагласи, характери, начин на мислене и отношение към света. Но не и тези на таткото. Защото твърде много се предава на детето не чрез пряката реч, а чрез наблюдението на неговите близки и техните отношения. И тези отношения децата после възпроизвеждат в своя живот. Затова за съжаление такова момче няма да може после пълноценно да възпитава своя син, той просто няма да знае как – защото и неговият баща не го е възпитавал. Тук не може да стане чудо.

Не заставяйте себе си насила да играете с детето

Докато тръгне на училище, основният начин на живот на детето е играта. Важно е обаче не колко часове и минути вие прекарвате с него, а качеството на вашите игри с него. Не се заставяйте насила да играете заедно с детето. То усеща и чува, че ви е скучно с него. Търсете онова, което ви е интересно да правите заедно с детето.

Освен съвместните игри, детето трябва да умее да се занимава и да играе само. “Правя сам”, “измислям сам” по-нататък преминава в “мисля сам”. Нали вие не можете вместо него да изградите хода на неговите мисли. Затова е важно да има не само “ние заедно”, но и “аз сам”. Трябва да го оставите така, че то да престане да разчита винаги на мама – а какво да правя сега? С какво да се занимавам? Важно е деликатно да излезете от играта, за да играе детето само. Нещо повече, по повод действията на детето, не бива да се казва “ние”. “Ние отидохме в детската градина”, “Ние преминахме във 2-ри клас”, “Ние се готвим за училище”, а после идва и “приеха ни в университета”. Важното е децата да различават къде е “ние с мама”, а къде е “аз”.

Не “възпитавайте” детето

Често възпитават детето в зависимост от това какво смятат за важно мама и татко, според техните представи за това как трябва да се държи детето и как трябва да бъде организиран животът му. Безспорно е, че на детето трябва да се осигури безопасност и то да бъде ограничавано в много неща, най-малкото, за да не падне от балкона и да умее да пресича улицата. Важно е навреме да яде, да спи и да се приучи към гърнето. Но за душевен контакт с детето това е абсолютно недостатъчно. Да разбираш детето, значи да разбираш какво иска то, какво му е трудно, какво му е невъзможно, за какво мечтае и какво за него е най-важното. Често пъти децата изказват своите желания в резки форми: “не искам да спя”, ” искам сладолед”, “искам да не отиваш на работа”. Всички тези директни “искам”, “не искам” всъщност възпроизвеждат с различен знак родителските “трябва”, които ние наричаме възпитание. Ние искаме и то трябва да спи и да яде навреме, ние трябва да отидем на работа. А какво на него му трябва? Ще кажа, може би рязко и парадоксално, но ако искате да установите задушевен контакт с детето, престанете да го възпитавате.

Не бъдете винаги прави

Най-често възпитанието в нашата родителска практика това е приучаване. Ние казваме: прави така. Ако детето не прави така, ние го поправяме. Тоест, командваме го. В най-добрия случай работи вашата настойчивост: “Чети, чети, чети, това е нужно. В по-лошия случай има заплаха: “Зависнеш ли на компютъра, ще станеш зависим, като алкохолиците… Не се ли учиш добре, ще те изгонят от училище и ще метеш улиците.” Нашето възпитание придава нужната ни форма на детето, а критиката, заплахите и наказанията замразяват тази форма: “Така не бива!”, “Така трябва!”

Ако детето сбърка, ние веднага бързаме да го поправим: “Е, нали знаеш как трябва да се събира, нали го учихме…” Хайде вземете и специално направете грешка, напишете на първокласника: 2+5=6. Колко щастливо ще е детето, че и родителите също грешат! Децата са свикнали, че ги командват, че ги притискат. А те самите са нищо. Не поучавайте детето, поиграйте с него. Защото наистина по най- прекрасен начин още от раждането му в детето е заложена много здрава енергия. В по-голямата си част то се развива само. Още на годинка детето е личност. И трябва да се уважват интересите му и да му се дава възможност за самоопределяне.

Не го спирайте. Нека върви накъдето иска

Ние нервно обличаме детето, защото закъсняваме за детската градина. А то седи, отпуснато и си мисли нещо свое. Защото то знае – ще го облекат, ще го поведат, ще го предадат – там и където трябва на родителите. Ще го формират. А то самото какво иска? Какви са неговите интереси? Попитайте го, докато е малко, то всичко ще ви разкаже. Защото после ще бъде късно. Като поотрасне то вече ще крие от вас своите интереси – то е свикнало, че е обект на възпитание, а не субект на изграждане на собствения си живот.

Мотивацията на детето, неговите интереси трябва да се пазят като зеницата на окото и да бъдат развивани. Възможностите и умението да открива себе си – това е тайната на щастливия човек. Детето през цялото време нещо иска и ако му подхвърляте храна за неговите интереси, то ще тръгне по пътя на щастливите хора. Дайте на детето да намери себе си и не се паникьосвайте: “Оох, къде тръгна то да търси себе си?” Нека върви. Двегодишното дете още не умее да говори добре, но вече казва “аз сам”.

Не го плашете с жестокия свят

Нерядко ми задават следния въпрос: “Ето вие, Юлия Борисовна, проповядвате хуманизъм и уважение към детето. А нашето общество проповядва насилие, жестокост и хитрост. И ако вкъщи детето бъде само чистичко и пухкавичко, то как да се подготви поне за училище, където работи системата на натиск и заповеди?” На подобни въпроси имам отговор. Колкото в по-запазен вид детето излиза от дома си в света, толкова повече то е подготвено и укрепено. Колкото повече са го разбирали и уважавали, толкова повече то ще може да реализира своите интереси, колкото по-добре се е развивало неговото самоопределяне, толкова повече ще бъдат развита и неговата способност към резистенция, тоест толкова по-висока ще бъде неговата съпротивляемост в сурови условия. И обратното, ако вие възпитавате строго детето, то излиза в света слабо.

И не забравяйте да говорите за чувствата

Както показват изследванията, развитието на така наречения емоционален интелект има по-голямо значение за това доколко успешно в бъдеще детето ще може да се справя със сложните ситуации. За да се развие у децата емоционалният интелект, трябва в общуването да се използва речникът на емоциите. По-често употребявайте думи, описващи вашето състояние и състоянието на детето, наричайте със своите имена различните преживявания, афекти и чувства. Емоциите на детето трябва да бъдат чувани и за тях да се говори на глас: “ти искаш”, ти си недоволен”, ” ти си ядосан”, “ти плачеш”, “ти много-много искаш сладолед, а аз ти забраних и ти се разстрои заради това”.

Разказвайте на детето за него самото, за неговото състояние, за динамиката на неговите преживявания. Прехвърляйте детските истерики и манипулации в разговор за неговите чувства. Не правете това с раздразнение, а с разбиране. И не трябва да питате: ” Защо не ме слушаш? Нали се разбрахме…” Детето по-вероятно не знае отговора на тези въпроси. А вие само заключвате емоционалния контакт, прехвърляйки разговора с него на логическо ниво.

И не забравяйте да му споделяте своите чувства: “Сега ти отказваш да се облечеш и това много ме огорчава”, “Много ми е жал, че не мога да ти позволя десетия сладолед” (тук има и искричка хумор).

Не го увещавайте

“Нали ти сам ми обеща, че това е последното филмче!” Това “нали” е увещание и то е много вредно. По- добре да не се забранява твърдо каквото и да е, а да се въвежда правило. Правилата не се обсъждат и по техен повод не се правят уговорки.

Детето казва: “Аз не искам да лягам да спя”. Приемете неговото настроение: “Не искаш да спиш? И си много разстроен, че имаме такова правило? По-добре да няма такива правила! Да, някои правила са много противни… Но аз нищо не мога да направя, нали това е правило”. Такъв разговор ще облекчи живота на всички.

“Нали знаеш, че колички купуваме само на рождения ти ден” – това отново е увещание. Ако на детето му трябва нещо, не влизайте в преговори, не оспорвайте неговите думи, но му поставяйте ограничения. А по-важното е не да му четете нотации, а просто то да разбере: “Много ти трябва количка. Ти много искаш да я имаш. Сега нямам възможност да ти я купя. Но ще запомня, че ти трябва такава”.

Но не забравяйте, че освен правила, децата трябва да имат и права. Ако детето не получава това, от което наистина има нужда, то ще нарушава вашите правила, ще спори, ще лъже и ще се крие. То ще започне да уважава вашите правила, ако вие уважавате неговите мотиви и права.

Не заменяйте реалния свят с модерни технически играчки

Особеността на новите технологии е в това, че те дават възможност за моментална обратна връзка. Тоест детето, пораснало с новите “играчки”, не е свикнало че реакцията на неговите действия може да бъде закъсняла, отложена. Още една особеност – това взаимодействие е ограничено физически. Няколко движения на ръцете носят огромен поток информация. В резултат те не дават възможност да се изучават физическите закони на взаимодействие на предметите. И третата характерна черта на новите технологии е, че емоционалните отношения в компютърните игри и социалните мрежи са ограничени от зададените форми.

Родителят би следвало да разбира богатството на реалния свят и неговите параметри. Да осъзнава кои от тези параметри в технологиите са изрязани. Когато ограничавате взаимодействието на децата с “играчките”, запълвайте освободеното време с активности, в които детето ще получи онова, което технологиите не му дават. Подвижни занятия, реални действия с предмети, емоционално общуване с мама и татко – на това си струва да се обръща особено внимание. В социалните мрежи няма нито аромати, нито докосвания, нито интонации. Ако споделяте емоции с детето, ако развивате вкуса му към реалния свят, до момента, когато то тръгне на училище, ограниченията на “играчките” ще му бъдат добре известни. И то само няма да поиска да седи с телефона повече от половин час.

Откъс от книгата “За родителите. Въпроси и отговори” от Юлия Гипенрейтер можете да прочетете тук.

 Още по темата: 15 златни правила от Юлия Гипенрейтер

Източник: Slon Magazine;
Педагогически портал