Любов. Какво, за Бога, е любовта? Опитваме се толкова упорито да я разберем, да я хванем между върховете на пръстите и да я задържим в дланите си. Толкова отчаяно искаме да ѝ дадем определение. Да я сложим в кутия. После да я сложим на рафт, където лесно можем да я съхраняваме, докато се решим, че сме готови за нея. За да се чувстваме комфортно и стабилно, когато намерим правилния човек.

Но любовта, както научих, няма дефиниция.

Колкото и да се опитваме, не можем да определим какво точно означава да обичаме някого, не знаем какво означава тази дума „любов“ или кога тя става осезаема в нашия живот. Когато мислим за любов, си представяме пеперуди в стомаха. Мислим за първите мигове, в които виждаме Избрания и начина, по който сърцето ни подскача в гърдите или слабостта, която изпитваме в коленете. Когато мислим за „любов“, мислим за целувки. За мимолетни, красиви моменти. За блаженство.

Но любовта не е само тези моменти от началото на връзката.

И може би дори въобще няма общо с тези мигове.

Когато се вгледаме в нашите взаимоотношения, влюбени ли сме още от самото начало? Или просто сме се опиянили от вниманието, което получаваме от някой друг? Привлечени ли се към душата или от тялото му? Влюбени ли сме в характера му или в начина, по който ни кара да се чувстваме?

Защото любовта не е просто чувство – любовта е действие, проява на емоция, избор, миг на вяра, в който решаваме да бъдем с този човек, независимо от всичко.

По някаква причина си казваме, че любовта е красива, че е лесна за постигане. Че когато срещнем „правилния“ човек, той ще се влюби в нас толкова нежно, толкова красиво. Че когато разберем кой е човекът за нас всичко ще си застане на мястото, като парченца от пъзел и всичко ще е изключително лесно.

Но истинската любов е сложна. Истинската любов е объркана. Истинската любов са решенията и действията, мислите и емоциите и опознаването на човека до нас и дали той може да се впише в хаоса на нашия живот.

Любовта не е просто чувство. Тя не е само две преплетени ръце, или две тела, събрани от похот. Тя е в някой, който ни кара да се смеем или да се усмихваме, когато отиваме на среща, или когато целуваме устните на някой, който сме се научили да оценяваме и да чувстваме като някой по-близък дори от семейството.

Любовта не е само в моментите, които си спомняме – някакви отблясъци в живота си. Любовта не е човекът, с когото се чувстваме най-удобно наоколо. Любовта дори не е усещането за „дом“.

Любовта е борбата ден след ден, за да се запази това усещане за „дом“ и с течение на времето и препятствията. Тя е противоречива и объркваща, като промените, през които двойката преминава, за да може да се опознае, да се сплоти и да се свърже в едно.

Всъщност, любовта е предизвикателство. Да намерим някой, който да ни накара да бъдем по-добри, по-мъдри, по-щастливи от преди. Да намерим някой, за когото си заслужа да водим битки. Някой, с когото животът да придобие истински смисъл и да получим завършен вид на „картината“ на живота си.

Любовта е да си представим ръката на този човек около раменете си, когато остареем. Да се виждаме до него по време на партита, сватби и годишнини. Да създадем семейство, може би дори деца. Любовта е пряко свързана с мисълта за „завинаги“.

Но част от любовта са и всички предизвикателства, които идват с нея – бъркотията, страхът, провалът, грешките, които ще пренесем напред и ще се научим да не допускаме в бъдещите си взаимоотношенията с хората.

Любовта не е просто чувство. Това е избор, решение, действие, стремеж. Стремеж, който ни води един към друг, независимо от пречките по пътя ни. Въпреки всички начини, по които светът ще се опита да ни откаже или да ни отдалечи. Въпреки всички неща, които могат да ни разочароват.

Любовта е стремежът един към друг, въпреки непреходността на този свят.

Любовта е да изберем да повярваме, да изберем да дадем един на друг всичко, да изберем да бъдем един на друг, въпреки всичко.

Източник: https://dama.bg