Карл Густав Юнг (1875 – 1961) е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Той е една от емблематичните фигури на 20 век, създател на ново направление в психологията, наречено “аналитична психология“. За разлика от Фройд, Юнг не разглежда несъзнаваното единствено като резервоар за подтиснати, лични преживявания, но и като център на психологическа активност, която е свързана с инстинктивни и филогенетически особености на цялата човешка раса.

Несъзнаваната психика съществува по-рано от съзнателната и е резултат от изминали хилядолетия. Първият пласт на психихата е личното съзнателно. Свързано е с функции на съзнанието като: мислене, чувства, усещания,и интуиция. Личното безсъзнателно (несъзнавано) е свързано със събития, засягащи личния ни живот и собствения ни опит. То се разглежда като надстроено върху колективното безсъзнателно (несъзнавано).Идеята за колективно несъзнаваното е една от основните концепции на Юнг.

За да провери тази фундаментална  идея Юнг предприема широко изследване. По време на поредица от пътешествия, той изучава първобитните и източните религии и алхимията. Това затвърждава убеждението му, че съществува универсален фонд, който произвежда архетипове, образи и символи, независими от времето и пространството. Колективното безсъзнателно съдържа в себе си един унаследен на невронно равнище опит, засягащ историята на цялото човечество. Миналият опит трябва да бъде възприеман като правило без съдържание, образец за реакция, начин на поведение.

Това правило, тази схема на реагиране Юнг нарича архетип. Архетипът е матрицата, която произвежда архетипни образи като използва за материал и съдържанията на личното несъзнавано: „Архетипът – пише Юнг, – е чиста, неизкривена природа, която кара човека да произнася думи и да извършва действия, чието значение е несъзнавано за него“. Архетипът е типична форма на поведение, който веднъж осъзнат се представя като идея и образ подобно на всичко, което става съдържание на съзнанието.

ЦИТАТИ :

• Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.

• Всичко, което ни дразни в околните, всъщност ни води към самоопознаване.

• Ако човек знае повече от другите, той е самотен.

• Душата е значително по-комплицирана и недостъпна от тялото. Тя е така да се каже половината от света, който съществува само доколкото го осъзнаваме. То тази причина душата нее само персонален, а световен проблем и психиатърът трябва да се занимава с цял един свят.

• В терапията проблемът е винаги цялата личност, а не отделния симптом.Ние трябва да поставяме въпроси, които предизвикват цялата личност.

• Обратното на любовта не е омразата, а властта.

• Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.

• Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.

• Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.

• Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда.

• Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.

• Фанатизмът е признак на потиснато съмнение. Ако човек е наистина убеден в своята правота, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без негодувание.

• Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва.

• Много кризи в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние преминаваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме опасността, която се натрупва. Но това, което ние съзнателно се опитваме да не забележим, често се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.

• Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.

• Така човек вдъхва живот на нещата, докато накрая те не заживеят собствен живот, не започнат да растат и да се умножават и не се еманципират. Майките губят контрол над дъщерите си, мъжете – над своите творения; извиканото за живот с такива усилия вече не може да бъде удържано. Отначало то е било страст, след това задължение и накрая се е превърнало в непоносимо бреме, във вампир, който изсмуква живота на своя създател.

• Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.

• Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак – думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.

• Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.

• Проблемите се решават, когато човек започне да разбира, че междуличностните конфликти често възникват заради различното възприемане на света, а не заради егоцентризъм или зла умисъл.

• Всеки вид зависимост е лош – независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.

• Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.

• Те (жените) често притежават изключителна интуиция и силно развито шесто чувство и виждат аспекти в мъжа, които той не вижда. Ето защо няма жена, която да е била убедена, че мъжът и е свръхчовек.

• Човек, който не е преминал през ада на своите страсти, никога не ги е превъзмогнал напълно. Тогава те обитават “ съседната къща”и без той да подозира, може да избухне пожар и да се прехвърли към неговият собствен дом. Когато човек се отказва, изоставя и забравя твърде много неща, винаги има опасност нещата, които е пренебрегнал , да се завърнат с още по-голяма сила.

• В много случаи в психиатрията пациентът има своя история, която не разказва и по правило никой не знае. За мен истинската терапия започва едва след проучването на тази изцяло лична история. Тя е тайната на пациента, скалата, в която той се разбива. Ако знам тази тайна, имам ключа към терапията.

• Депресията е подобна на дама в черно. Ако тя е дошла, не я гони, а я покани на масата, като гост, и я послушай това, което възнамерява да каже.

• Хората растат, както и растенията, някои на светло, други на тъмно. Има много, на които е нужна тъмнина, а не светлина